ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА

Мая Вапцарова 

---

ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА

Улисани в житейското безумие

Над нас се бавно Космоса руши.

Като шрапнели се изстрелват

Астероидите

И черни облаци ни задушават призори.

Света ни се затлачва от лъжи

Настъпва планетарен глад

Изчезват пътищата между хората

Пропадаме в нечовешки ад.

А може би срама ще ни залее

Земята гледа и мълчи

Върти кълбо, в което огън тлее

Надежда някаква гори

Това е пътя бъдеще в него зрее...

---------

***

Върни ми Господи човека

Дори да е стар, уморен, побелял

Върни ми го онзи, който е създавал

И навярно със дух е живял.

Залети сме с логаритмувана помия

Изражда се нашия век

Препускаме зомбирани

Крещим:

Живота стана лек,

        Живота е по лек.

И върху пори на земята

Растем като паразити

Очакваме робот железен да ни вразуми

Прости човечество, в заблуда сме

Не търсим робството духовното да замени.

Върни ми Господи човека

Що смисъл влага в далечната мечта

Що песента запява щом поиска

Що знае що е свобода.

----------

Джобовете и парата

Дълбоките джобове ни командват

Затуй сме войнствени и зли

Въртим мозъка си уж в правилна посока

А той ни се озъбва от всички страни.

На джоба рейтинга е недостъпен

Усилено морал и етика руши

докато в дълбокото ни тикне

Да и срути светлите мечти

Парата стана слънце, даже Господ

Чертае бъдещето ни дори

За гърлото ни стиска все по-силно

И губим всеки ден от свойте добрини.

Дали човечеството някога ще се опомни

Във време се обръща нашата душа

А да се борим, дали си струва

Парата днес само с живот се купува.