22 Ноември 2019петък21:01 ч.

Затриват и проектното финансиране

България харчи за един учен 7 пъти по-малко, отколкото за един военен

/ брой: 158

автор:Велиана Христова

visibility 1272

Фондът "Научни изследвания" в просветното министерство, който финансира научни проекти чрез конкурс, на практика е фалиран. Тази година за пръв път (от неговото създаване през 1990 г. до днес) по никакъв начин не може да се разбере с какви пари разполага той. Знае се единствено, че фондът е в нулева година и нови конкурси няма да има. А проектите, за които МОМН е сключило договори с научни екипи в предишните две години, може също да не получат никакви средства. Това на практика означава, че има опасност проектите, по които се работи от година или две насам, да не бъдат завършени.
Имаше време, когато фондът за научни изследвания публикуваше всяка година пълен отчет за финансите си и за проектите, които субсидира, с точни данни за отпуснатите средства. Какво става в момента е пълна

тайна, заключена зад десет катинара

Когато се приемаше актуализацията на бюджета, нито в комисията, нито в пленарната зала, не стана дума какво се случва с проектното финансиране на науката в България. Иначе всички досегашни министри определяха тази форма на финансиране на науката като много по-важна от институционалното субсидиране на вузовете, БАН, Селскостопанската академия и другите държавни научни институти, повечето от които са към здравното министерство.    
Предишното правителство две години поред увеличаваше значително средствата за фонда и от 2007 до 2009 г. те нараснаха над 6 пъти. Според приетия бюджет за 2009 г. за фонд "Научни изследвания" бяха планирани 100 млн. лв.! С идването на новото правителство всички бюджети бяха намалени с 10 на сто и би трябвало фондът да е получил 90 млн. лв. Дали е така обаче, никой не знае. Въпреки че през миналата година МОМН сключи договори с десетки научни екипи и учени, които спечелиха финансиране в различните редовни конкурси за 2009 г. До края на годината никой от тях не получи нищо. Харчено ли е нещо и колко - не е обявено, пък и очевидно никой няма намерение да обявява. А иначе под път и над път, колчем стане дума за висшето образование и науката, министрите Симеон Дянков и Сергей Игнатов повтарят как обществото трябвало да знае за какво и как се харчат парите му. Очевидно, прозрачността не се отнася за сумите, които те самите харчат.
Ако човек се опита днес да разбере поне нещо от сайта на фонда в интернет, остава с изумителното впечатление, че

там всичко е замръзнало

и часовникът е спрял в момента, когато предишният управленски екип е напуснал. Показателно за пълното пренебрежение към тази дейност е, че според сайта председател на Изпълнителния съвет на фонда все още е бившата зам.-министърка Ваня Добрева (БСП), а членовете му и комисиите са си в стария състав. В сайта са обявени кои са спечелилите в 12-те конкурса на фонда за 2009 г., както и проектите по европейската програма КОСТ - записани са обаче само наименованията на проектите и учените, които са техни автори, но... няма нито една цифричка за това колко пари се дават за всеки проект. Единствено за конкурса за научна периодика са обявени сумите, вероятно понеже са малки - от 1419 лв. до 5000 лв. максимум. Парите за останалите тънат в пълна тайна. Такова с фонда никога не е било.
Под всеки списък със печелени проекти по конкурсите на фонда обаче се мъдри един и същи надпис: "Поради кризата финансирането на проектите е силно редуцирано и авансовите суми ще бъдат преведени през март-април-май на 2010 г.". Не са преведени и досега.
С колко са намалени парите и какво значи "силно редуцирани"? За да разбере това, всеки научен екип може да хвърли едни карти "Таро", белким му подскажат. Да не говорим, че при въпросното мъгляво обяснение може да се случва всичко - например

на по-приближени люде да се плаща повечко

на другите - стотинки. На трети може и да не се плати. И всичко ще е скрито-покрито, дори учените няма да знаят кой колко е спечелил и кому колко са превели. Всъщност добре известно е, че парите за миналогодишните проекти така и не са преведни, а колективите е трябвало да започнат работа, много от тях са обявили дори търгове, които по никакъв начин не могат да осъществят. В същото време се видя, че от всички финансови пера в министерството най-много е "редуцирано" това за програмата "Развитие на научния потенциал". Така че дали някой ще получи средства и кой колко, към момента не е известно.        
 Всъщност дали някой помни, че още през април 2005 г. в парламента е приета Национална програма "Развитие на научния потенциал", която никой не е отменял. Тя би трябвало всяка година да се захранва със средства, одобрявани изрично от депутатите. Същото е с националните програми в средното образование, но дори за тях въпросът бе претупан в ресорната парламентарна комисия при първото четене на "актуализирания" бюджет за 2010 г. В пленарната зала пък - съвсем.     
Има все пак

едно конкурсче за 2010 г.

което е обявено на сайта на фонда - "Стимулиране на научните изследвания в държавните висши училища". Срокът за кандидатстване изтече на 5 юли. Според слухове научните проекти за вузовете не се финансират от парите за фонда за 2010 г., а с някакви 9 млн. лв., които били част от перо "Научни изследвания" в собствените бюджети на висшите училища, но са централизирани в МОМН. Така нямало да се дадат на всички "на калпак", а щели да ги получат тези университети, които правят наука. Според Закона за висшето образование всички вузове трябва да получават такива пари в размер на 10 на сто от издръжката им. Разбира се, и 10-те процента далеч не са спазени.
Тук е редно да отворим малка скоба за порочната практика да се финансират не най-добрите научни проекти от институциите в цялата страна, а само тези, които се предлагат от висши училища. Когато в научен конкурс нямат право да участват учените от БАН, Селскостопанската академия, от Военномедицинската академия, от научните центрове към Министерството на здравеопазването, този конкурс е всично друго, но не и насочване на оскъдните държавни средства към най-можещите и най-качествените научни колективи. Идеята за "конкуренция" по качество просто отсъства. Смешно и обидно успокоение е, че въпросните "низвергнати" имали право да се включат в проектите на вузовете като наети лица срещу суми в размер до някакви 12 на сто от средствата по проектите. Няма по цивилизованата земя такова извращение. Поне МОМН да бе въвело приоритет за съвместни проекти на учени от БАН и университетите, каквато практика има по света. Нарича се стимулиране на съвместна дейност между работещите в различните видове институции на знанието. Няма намек за подобно нещо и в предложените неотдавна от МОМН поправки в Закона за насърчаване на научните изследвания.      
Истинска забрана за участие на БАН, ССА и другите научни институции за участие дори в тематичните конкурси за научни проекти на фонда веднъж вече бе въведена - през 2007 г. Тогава дори тематичният конкурс бе само за вузовете. А след това министър Даниел Вълчев отчете общите резултати и обясни намалението на броя спечелени конкурси през 2007 г. с някакво абсурдно и напълно измислено изоставане на нашите учени спрямо конкуренцията в Европа след влизането ни в ЕС. А причината бе проста - у нас

на учените им забраниха да участват в научни конкурси!

И общата бройка на спечелените проекти спадна. Понеже тази година няма да има никакви други конкурси на фонда, повече от ясно е, че през 2011 г. министър Сергей Игнатов, ако бъде още такъв, ще може да отчете силно изоставане на БАН и другите научни организации по брой на проектите с конкурсно финансиране...
Най-странното е, че вузовете все пак получават някакви пари за наука, а БАН - не, но от академията не се чува звук нито за неразплатените проекти, нито за липсата на нови конкурси. Мълчат. А неразплатените пари за миналогодишните договори с нищо не се отличават от другите - към фирмите, които държавата по хрумване на Дянков не изплати за 2009 г. Или вече на учените им е все едно дали имат пари за работа? Възможно е, защото бюджетът на БАН, който е намален с над 30% спрямо миналата година, не покрива заплатите (за издръжка, за уреди, за химикали и пр. изобщо не говорим) и в академията мислят най-вече колко учени провождат в пенсия, колко да съкратят и колко сами ще напуснат.
А и без това България вече е на последно място в ЕС по брой на учените на 1000 души население. Последна е и по процента, който инвестира за наука - малко над 0,2% от БВП. Средното ниво в ЕС-27 в момента е 1,84% от БВП и според стратегията от Лисабон трябва да се вдигне на 3%. В стратегията за развите на България правителството на Бойко Борисов записа, че до 2020 г. ще вдигнем финансирането за наука до 1,4-2% от БВП. Сапунен мехур за замазване очите на Брюксел. У нас сега пари за наука на научните институти изобщо не се дават, на вузовете са намалени, а фондът на МОМН за финансиране на проекти де факто е във фалит.     
Като говорим за заплати и за издръжка на науката, да внесем едно уточнение, понеже всичко се познава в сравнение. Приоритетите - особено. Неотдавна в доклад на МС за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г. бе казано, че по дял от БВП, който заделя за отбрана, България традиционно е сред първенците в ЕС по натоварване на националната си икономика - дава за военни разходи 2% от БВП (10 пъти повече, отколкото за наука). Само Гърция е преди нас - с 2,55% от БВП за отбрана, но все пак дава 0,6% от БВП за наука (над 3 пъти повече от нас като квота).
По сумарни средства, изразходвани за един военнослужащ, България харчи 23 524 евро годишно, бе казано в доклада. Парите за военните тази година с пръст не са пипнати. А за един учен в БАН държавата ни през 2009 г. дава 4933 евро годишно - близо пет пъти по-малко като процент! Като сума е от 2 до 20 пъти по-малко в сравнение с инвестициите за учените в другите страни на съюза. За 2010 г. сумата е с 30 на сто по-ниска и е 3453 лв. - близо 7 пъти по-малко, отколкото за един военен. Няма такава държава в ЕС. И България щяла още да намалява парите за наука, понеже бюджетният ни дефицит бил голям, щял да е 3,5 %.
Интересно, Франция например, като има дефицит 7,3%, защо не съкращава учени и дава 2,13 на сто от БВП за научни изследвания...
 

Годишен разход от държавата за заплата и издръжка

       За 1 военен   За 1 работещ в БАН Разлика
 
2009 г.  23 524 евро        4933 евро    5 пъти

2010 г.  23 524 евро        3453 евро    7 пъти


 Държавен бюджет в % от БВП
    
            военни разходи  За наука

Франция        1,5 %        2,13 %

Гърция         2,25 %       0,65 %

България       2,0 %        0,25 %

Австрия        0,83 %       2,35 %

Русия          2,9 %        1,20 %

За 40% от българите изборите не са били честни

автор:Дума

visibility 3

Прокурорите с поредно писмо в защита на Иван Гешев

автор:Дума

visibility 21

БСП настоя Валери Симеонов да се оттегли

автор:Дума

visibility 108

Падат ограниченията за покупка на ниви от чужденци

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 225

Харчим най-малко за храна в заведения

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 225

Продадени са 50 кг суджук, заразен с листерия

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 225

От бранша признаха, че таксите на банките поскъпват

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 225

Епидемия от физически неактивни деца обяви СЗО

автор:Дума

visibility 84

Автобус помете колона автомобили в Германия

автор:Дума

visibility 894

Намесиха България в шпионски скандал

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 225

Кисинджър се опасява от война САЩ - Китай

автор:Дума

visibility 299

/ брой: 225

Пред важен изпит

visibility 341

/ брой: 225

Пиянството и агонията на един народ

visibility 416

/ брой: 225

Датата

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 225

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ