Заслужена справедливост

Как ли не наричаха, как ли не обиждаха герберските политици възрастното поколение. Заклеймено беше като "лош материал". В какви ли не грехове го обвиняваха: то изяло парите за повишаване на ниските заплати, то е виновно за всичко у нас.
Трудовите хора на България изнесоха всичко на  раменете си. Те и днес продължават да се трудят. И те все прощават - на синове, дъщери и внуци, защото виждат и знаят, че и на младите днес не им е лесно.
Всички кандидати за власт трябва добре да знаят, че идва времето, когато възрастните ще кажат своята дума кой ще управлява у нас. Защото няма как в едно общество да се разчита само на младите, на тези, които често отказват да отидат до изборните пунктове - било от отвращение, от асоциалности, от нехайство, било заради това, че им казват, че "всички са маскари". Гласовете на възрастните ще решат изборите. Зрелите люде не са свикнали някой друг да поема вместо тях отговорността. Те знаят, че не бива да се оттеглят тогава, когато се определя бъдещето. Когато трябва разумно и съвестно да бъдат посочени най-способните и най-подходящите.
Затова тези, които обвиняваха, обиждаха, пренебрегваха и отричаха възрастните, сега ще получат заслужено "признание". Не, това не е закана. Това е заслужена справедливост.
Не бива да се търпи безропотно тогава, когато народът е поведен по неправилни пътища. Не бива безучастно да се гледа отстрани, когато хората изнемогват, когато няма къде да работят подготвени и способни специалисти, когато децата ни бягат зад граница. Не бива да се проявява бездушие тогава, когато затъваме в мизерия, а на наш гръб богатеят хора без морал и без заслуги.