Защита, предвидимост и сигурност са нужни за икономиката!

Когато говорим за икономика, трябва да помним, че тя е неразривно свързана с политиката. Защото никоя икономика не може да се развива успешно, ако държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не създаде необходимите благоприятни условия. Както и никое държавно управление не може да успее, ако няма зад гърба си работеща, устойчива икономика. Не трябва да забравяме също така, че успехът на икономиката, успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тази политика носи за обществото. Една политика може да бъде представена за успешна чрез пиар блъфове. Но това не може да трае дълго. Тя трябва да донесе реални ползи. А реалните ползи винаги се измерват с висок жизнен стандарт и качество на живота.
За да бъде успешна една такава политика, трябва да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние. Второ, какви цели си поставяме и къде искаме да отидем. И трето - какви приоритети и стратегии формираме и какъв инструментариум ще прилагаме, за да ги реализираме.
И така, първият много важен въпрос: Къде сме ние. Ако се сравним с България преди 10-20-30 години, ще откроим редица успехи. Въведена бе демократична конституция; извървян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъществена приватизация, макар и в български стил; България бе приета в Европейския съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската сцена. Законодателството се хармонизира с европейското в редица области. Усвоиха се големи по обем европейски средства. Усъвършенства се инфраструктурата. Привлякоха се чужди инвестиции. Разкриха се работещи индустриални зони. През последните години IT секторът и туризмът бележат значителен ръст, а финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност са налице.
В същото време обаче България заема все по-устойчиво челните места в класациите по смъртност, по миграция на младо и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели региони. България е най-бедната държава в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в бедност, с пенсионери, които масово мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция.
Можем много да разсъждаваме какви са причините да стигнем дотук. Можем, разбира се, да ги търсим във всички посоки. Да речем, във варварския начин на приватизация, в унищожението на нашето селско стопанство; в наложилата се с годините структура на нашата икономика, чийто основен дял заемат сектори с ниска добавена стойност и ниско заплащане на труда. Също така в дела на сивата икономика, която спъва лоялната конкуренция, а може би с липсата на стратегически инвеститори и порочния стремеж да ги привличаме с евтина работна ръка и с ниски данъци, със социален дъмпинг. Може би в отчайващо ниската на фона на останалите държави членки на ЕС производителност на труда, цена на труда, конкурентоспособност, чийто ефект се засилва допълнително от липсата на достатъчно инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в несъстоялата се важна реформа в областта на образованието. Може би в използването на държавния бюджет като инструмент за потушаване на социални недоволства и протести. Може би в несъстоялата се финансова децентрализация на общините, без която става ясно, че няма как да се разгърне инициативата и гражданската активност на местно ниво. Със сигурност в липсата на доверие в съдебната система, в неефективната администрация, в липсата на електронно управление.
Но аз мисля, че всичко изброено дотук всъщност е резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда. Днес отбелязваме Деня на Конституцията и ви поздравявам с този светъл ден. Нашата конституция много ясно задава основните институции в държавата, ясното разделение и дължимото сътрудничество между тях. Тези институции трябва да гарантират най-важното, от което се нуждае българският предприемач, инвеститор и данъкоплатец, а това е защита, предвидимост и сигурност. Без тях няма как да имаме нужната среда, в която да се развива успешна икономика.
Искрено желая да имаме силен и успешен парламент. Но когато имаме много чести и понякога дори хаотични промени в законодателството, това води до непредвидимост и нестабилност на българския правен ред, съчетано с ниска степен на контрол и ефективност на прилагане. Всичко това въздейства негативно на бизнес средата.
Да погледнем и законодателния процес. Стана практика вече в преходните и заключителните разпоредби да се предлагат важни изменения в други закони, несвързани пряко с темата на законодателната инициатива. Все по-често между две четения се предлагат промени, и то съществени промени, а по този начин се избягва от обществения дебат, от общественото обсъждане и от оценката за въздействие. Смятам, че тежестта на общественото обсъждане трябва да бъде изнесена в началото на законодателния процес и изискванията на Закона за нормативните актове. Трябва да се прилагат не само за предложенията на Министерския съвет, а и за предложенията на народните представители. Също така сме свидетели как важни законопроекти, които са всъщност част от управленската програма на правителството, се внасят от народни представители – да речем, Законът за концесиите. Такъв подход оставя съмнение за бягство от отговорност.
Друг проблем за бизнес средата в България е липсата на прозрачност, на собственост на управленски решения и на харчене на публични средства. Когато на заседание на Министерски съвет се взема решение за харчене на огромен обществен ресурс – на бюджетен излишък, и то милиарден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи фирми печелят последователно многомилионни обществени поръчки за водни цикли и магистрали, служебно, т.е. всички останали отпадат по документи, да речем, от десет фирми остава една; когато продължава да се влага упорито огромен обществен ресурс в една според мен дълбоко несправедлива програма за саниране, която стартира с необосновано високи цени в нарушение на закони, както отчете и докладът на Сметната палата, без механизми за обществен контрол, без задълбочен реален анализ за ефективност и безопасност, без алтернативни разчети за финансова и екологична ефективност, ако същите средства биха се вложили в други неща, да речем, в битова газификация или пък в съвременни високотехнологични енергийни програми.
Друг пример. Когато фирми с неясна собственост и капитали вземат на концесии нашата природа или изкупуват енергоразпределителната система, телекомуникациите и други важни сектори, разкривайки липсата на способност и достатъчно воля в държавата да защити обществения интерес.
На този фон какви цели си поставяме и къде искаме да отидем? Може, да речем, да си поставим за основна цел да изкореним бедността и мизерията, да овладеем и да надмогнем демографската катастрофа, да спрем обезлюдяването във вече, мога да кажа, почти обезлюдени региони, да върнем повече български граждани обратно от чужбина, да станем богата държава, но колко богата. Имаше такива издигнати цели – да достигнем 60% от средното европейско равнище, даже 70.
Според мен крайната цел е важна. Но не по-малко важен е механизмът, по който ще я достигнем, а това определено е висок устойчив икономически растеж, с растящ дял на иновациите и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността. Думите на един велик писател, философ и хуманист, предсмъртните му думи ще бъдат особено актуални за строителите на съвременна и бъдеща България. Йохан Волфганг Гьоте: "Светлина, повече светлина".
Защото според мен в момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, защото е тъмно. Някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях. Някакви хора строят стена, да речем, ограда. Но е толкова рехава и нестабилна, че трябва да почват да я ремонтират още преди да са я приключили, защото е тъмно. Други хора наоколо прокарват пътища и магистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават веднага дупки, защото е тъмно. Не се знае кои са реалните собственици, реалните строители, реалната стойност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно. Медиите не казват истината, защото не могат да я видят в тъмното или защото не искат да я видят. Но едно е ясно. Младите и предприемчивите, както и немалко чуждестранни инвеститори напускат площадката и търсят друга, по-светла.
Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България. Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат последен шанс да върнат доверието в тях и в България, като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, независимо дали са от управляващи, от опозиция, от собствените магистратски редици.
Когато изискваме и установим ясни и прозрачни правила и демократични принципи, когато върнем доверието в държавата и държавността, то тогава абсолютно съм сигурен, че инициативата и предприемчивостта на българина много бързо ще доведат до желаните икономически резултати.
Определено вече времето показва, че трябват хора с адекватно образование и култура, с познания за икономическите и обществените процеси, новите технологии в България и в света, с друг поглед за развитието на България и на света, с други идеи за бъдещето. И най-важното, с друга енергия и друг морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговорността за него.
И ние можем да предприемаме много мерки, за да имаме едно наистина проспериращо общество. Но две според мен са абсолютно задължителни – качествено образование и информация (вижданията на Радев за образованието - в сайта на ДУМА).

ВЪПРОСИ

Въпрос: ЕЦБ е силно притеснена за влизането на България в еврозоната. Според Вас ние готови ли сме за "Клуба на богатите", трябва ли българският гражданин и данъкоплатец да се притеснява?
Радев: Със сигурност нашето бъдеще е в еврозоната. Иначе и самият ЕС в дългосрочен план губи смисъл. Всички държави трябва да бъдат в еврозоната. Въпросът е кога и с каква степен на готовност ние ще влезем там. Ние и сега сме готови за Европейския валутен механизъм – имаме амбицията да подадем, както знаете, в най-скоро време молба за членство. Покрили сме строгите финансови изисквания за дефицит, за инфлация, за устойчивост на валутата и т.н. Самият факт, че ние вече 20 години сме във валутен борд, е достатъчно основание да имаме убеденост. Друг е въпросът - казахте "Клуба на богатите" – решението не е политическо, не е на ЕК, решението за нашата готовност е на ЕЦБ, но винаги има и политически нюанс. Аз си спомням, когато миналата година се срещнахме с еврокомисаря Домбровскис, а малко след това и г-жа Меркел, казаха едно и също нещо: вашият основен критерий трябва да бъде повишаване на доходите. Индексът на реална конвергенция е изключително нисък и това смущава нашите партньори. В последните изследвания на Евростат, които излязоха, ние сме, ако не се лъжа, с 48 процента. Това е, което притеснява всички. И според мен усилията трябва да отиват не толкова за борба навън и за политическо лобиране, а за силна икономическа и социална политика, така че да достигнем този индекс на конвергенция.
Освен това, когато имаме предвид всички икономически кризи, които се развихриха особено в определени държави в Еврозоната, ние трябва да си направим един много ясен план кога какво ще постигаме и ясен анализ и оценка на риска. Без тях – само така да пледираме за членство, ще бъде леко рисковано.

Въпрос: В събота сутринта САЩ, Великобритания, Франция удариха Сирия с ракети. Смятате ли тази операция за успешна, правилна и защо?
Радев: За успеха на една военна операция се съди по ефектите, които тя постига. Специално за тази операция военен ефект - пренебрежим. Финансов ефект – минус половин милиарда долара. Политически ефект – предимно вътрешен за държавите, които нанесоха удара. Според мен основният ефект беше върху ООН. Тази операция доказа, че ООН е все по-често пренебрегвана, а никой не може да я замести засега и това увеличава риска за света, вместо да го намалява.
Искам също да кажа, че ситуацията в Сирия се различава изключително много от двете войни в Залива, Косово и Либия. Тогава беше просто – имахме коалиция срещу режим. Сега на „театъра“ на военните действия в Сирия имаме от една страна САЩ, Франция, Великобритания, имаме и други силни играчи – Турция, Израел, Иран, всеки от които преследва собствени интереси и провежда независими операции. Трябва всички страни да осъзнаят този факт. И най-вече голямата разлика – Асад е подкрепян от Русия с възстановена военна мощ и осезаемо присъствие и ангажимент. Ето това трябва да се осъзнае от всички. Трябва да се осъзнае и, че не могат в тази ситуация да се прилагат стратегии от минали конфликти, защото те могат да ни изправят пред още по-големи предизвикателства.
И друго, което всички наблюдаваме – политиците на всички страни, на всички участници все повече се съблазняват да привеждат в действие самолети, кораби, друга техника, за да реализират своите политически амбиции. Трябва обаче да се има предвид, че когато изпращаш цялата тази техника, тези оръжия се управляват от хора с техните емоции, мога да твърдя, и страхове. Само едно изтърване на нервите, една грешка и сме на прага на директен сблъсък. Ето това трябва да се отчита и затова моят призив е: "По-малко оръжие, повече диалог".

Въпрос: Вие имате най-голямо одобрение сред политиците в България, което ви носи голяма отговорност. Видно е, че сте отговорен държавник с поглед към бъдещето. Как смятате да реализирате бъдещите идеи и смятате ли да създадете политическа партия?
Радев: Президентът е президент на всички българи и той не може да създава политически партии. Но ако разочарованието на хората от политическото статукво продължи да расте, ще бъдем свидетели на създаването на нови партии и аз ще разбера българските граждани.