Зараза от незнание или от нежелание?

Преди година и половина малцина забелязваха, че непрекъснато си мия ръцете, бърша продуктите, които купувам, или бюрото и клавиатурата си. От миналата година мнозина ми се присмиват, че нося маска (често и шлем върху нея) и ръкавици, и ми цитират родни медицински "гурута", които от тв екрана облъчват сънародниците ни с "научни" доказателства, според които да носиш маска е все едно да си вържеш червено конче на китката или дамски прашки на лицето. Може и да са прави - все пак са взели изпити по медицина. Но дали същите тези медици биха се съгласили хирургът в операционната зала да ги оперира с конче на китката или с дамски прашки, вместо със стерилно облекло, маски и ръкавици, каквато е добрата медицинска практика по света? Несъмнено няма да се съгласят!
Временният спад на случаите на КОВИД-19 даде самочувствие на последователите на "гурутата" и да свалят маските, и да отричат още по-безпощадно ваксинацията. Не си правят труда да чуят, че в Европа, Америка, Русия броят на заразените скача. И у нас тръгна нагоре. Колкото и да не искаме да вярваме на българската статистика, тя говори за плавен ръст на карантинираните, на положителните проби, на приетите в болница. Някой ще каже: "Ама смъртността е ниска". Така е, но смъртността "върви" средно около 3 седмици след завишаване на заразените. Предишните вълни показаха това. Но още миналата седмица България вече стана втора по смъртност в ЕС, докато седмица по-рано бе трета, а преди това - четвърта.
Ситият не вярва на гладния, здравият не вярва на болния. Семейства, в които не е имало заразен или починал от КОВИД-19, няма да повярват нито в съществуването на вируса, нито в маските, а още по-малко - във ваксините. И политиците допринесоха за липсата на доверие. Но има хора, които за три месеца загубиха поне петима близки приятели и роднини в КОВИД-вакханалията. В наши дни отричането на ваксинацията е равностойно на искане за възраждане на дифтерията, детския паралич, едрата шарка. Да, това са забравени дори от медиците (особено от младите) страшни болести, които ги има само в учебниците. Но са забравени, защото по целия свят ваксинацията срещу тях е била задължителна. Дали бабите и дядовците ни и техните родители са били по-непросветени или по-недалновидни от нас? Или просто не са имали Фейсбук, Туитър, Инстаграм, откъдето антиваксъри да ги облъчват и да сеят в душите им семената на съмнението в постиженията на съвременната медицина?
Парадоксално е, че поне в последния месец броят на тестваните за КОВИД-19 е значително по-голям (често 2-3 до 4 пъти) от броя на ваксинираните. Странно е, че бедният българин предпочита да дава по 100 или поне по 30 лева за тест, но не и да отиде в близката поликлиника или дори в парка и безплатно да се ваксинира!
Към 18 юли България (очаквано и обичайно!) е последна в ЕС по ваксинация - 18% от пълнолетното население са получили поне една доза и 16,2% са напълно ваксинирани. Към 22 юли 14-дневната смъртност в България е 12,95 на 1 милион население и с това тя е втора (след Румъния - 14,54 на 1 милион) по този показател в ЕС.
Вирусът минава своя жизнен цикъл - мутира, бори се за живот, все по-агресивно се мъчи да превземе човешките органи - сърце, мозък, бял дроб, бъбреци, храносмилателна система... Но и човекът е длъжен да следва своя жизнен цикъл и да се бори за своя живот и за своето здраве.
На фона на цялото псевдопознание, демонстрирано от антиваксърите обаче, има светъл лъч: може да са по 5 или по 10 дневно, но загрижени и далновидни родители ваксинират децата си над 12 години или подкрепят юношите на 16-17 години да го сторят.
Като че ли има надежда да бъде преборена заразата на незнанието.