Запомни тези думи, читателю!

Еми Барух

Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш, че халюцинираш, когато си мислиш, че живеем свободни; ще те обземе натрапчивото усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин.

Обърни се с гняв назад, читателю, и ще констатираш, че задкулисното управление на съдебната система е най-големият провал на “модерна” България. Именно това доведе до моралната катастрофа и смачка беглите опити на хората да участват в обществения живот въз основа на всеобщо приети разбирания за почтеност и справедливост.

Тази констатация не е нова. Ново е откритото нахалство, с което Властта (във всичките й превъплъщения) се опитва да ни убеди, че играе играта на демокрация по правила, че познава и зачита най-високите стандарти за професионализъм и почтеност и се съобразява с тези стандарти при избора на хора, от които зависи реформата в съдебната система.

Представяш ли си, читателю?

Дисекцията на този неслучаен и негласен заговор би могла да разкрие неподозирани пластове на политическа изобретателност. Резултатът на повърхността е видим: всички ключови назначения в последните 21 години ставаха винаги по решение на силните на деня. Със съответните последствия от това.

Поредното доказателство научихме от ежегодното изследване за върховенството на закона на "Световния проект за справедливост", което се изготвя от едноименната американска неправителствена организация. В публикувания преди няколко дни доклад е посочено, че по качество на наказателното правосъдие България е на 81-во от общо 97 места! България се нарежда след Русия, след Украйна, след Кения, след Камбоджа, след Пакистан... Представяш ли си, читателю?

Доказва го статистиката на осъдителните решения срещу България на Европейския съд за правата на човека - една дълга поредица, илюстрираща грубото разминаване между политическата и законовата логика в системата. Впрочем, този сюжет е особено актуален в светлината на текущия заговор за избор на главен прокурор. Вече бяха огласени аргументите и фактите “за” и “против” фаворита на управляващите за този пост - човека, сочен от премиера Борисов за “най-добър окръжен съдия”. Вицепрезидентът Попова заяви, че не вижда нищо лошо в похвалите на управляващите по адрес на Цацаров. И сбърка. Защото в атмосфера на зависимост, уплах от началника (който и да е той), имитация на справедливост и покорство именно тази вертикална подчиняемост ликвидира опитите за открит дебат, за почтено състезание, за обективен избор, “основан на критерии и висока летва”.

Спомни си за Фортинбрас, читателю!

Събуди се с гняв, читателю, и ще усетиш как илюзията, че живеем свободни, се сблъсква с концентрацията на власт в силовото министерство, с размаха на полицейщината, с манипулативните практики в тиражните медии и с отсъствието на доверие в съдебната система; ще те завладее едно натрапчиво усещане за скалъпен по чужда мяра живот, в който ти си случаен и нежелан гостенин.

Слез на улицата, читателю, и ще срещнеш апатията на обикновените хора - онези, които нито вярват в справедливия процес, нито са в състояние да си го купят.

Днес изтича обявеният срок за издигане на кандидатури за конституционен съдия от парламентарната квота. След всички скандали, които гарнираха този водевил, има ли някакво значение кой ще бъде той? Реформа в съдебната система не се очертава.

“Когато едно общество хронически препотвърждава себе си като конспиративно - написа Владислав Тодоров, когато "държавата" препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”. Запомни тези думи, читателю.