Западът трябва да изработи нова стратегия за борба с ДАЕШ

Симеон Николов е главен редактор на изданието "Експерт-БДД", създадено по негова идея. Директор е на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и член на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество. В периода 2005-2008 г. е зам.-министър на отбраната. В продължение на две години е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов. Има дългогодишен стаж в МВнР - два мандата зад граница (Германия), достига до длъжността съветник в дирекция "Координация и анализи". Николов е член на Атлантическия клуб и носител на златната значка на същия. Кавалер на ордена на Короната на Кралство Белгия. Има над 150 публикации в български и чужди издания. Участва в международни и национални конференции със свои доклади. Изнасял е лекции. В продължение на 7 години е редактор на вестник за българите в чужбина. Има две висши образования, владее 2 чужди езика. Женен, с едно дете.

"Истинските мотиви на сирийската опозиция са да наложи ислямисткия си модел"
"Целите на САЩ и Русия изглеждат съвместими, защото ДАЕШ се превърна в първостепенна заплаха"

- Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН  и конференцията на сирийската опозиция в Рияд отварят пътя за преговори с Асад през януари. Какви резултати могат да се очакват?
- Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН по Сирия безспорно е успех, защото бе постигнат пълен консенсус в резултат на заложени още на двете срещи във Виена компромиси и видимо смекчаване на американската позиция след срещата Кери - Лавров в Москва. Постигнатото обаче не бива и да се надценява, защото останаха големи различия, започвайки с неоснователно смятания от някои за основен въпрос за гаранции и момента на оттеглянето на президента Башар Асад. Очевидно финансирането и въоръжаването на екстремистките групировки от страни, които едновременно с това са и членки на антитерористичната коалиция, още е проблем, за да намери централно място в резолюцията. Освен това още няма списък на организациите, които като терористични нямат право да участват в преговорите. Трудностите впрочем тепърва предстоят. Проблемът е дали резолюцията ще може да бъде приложена на практика и в своята цялост.
Едно от деветте решения на страните-участнички във Виенската среща на 30 и 31 октомври 2015 г. за решаване на сирийската криза бе да се съберат представители на сирийската опозиция и на сирийското правителство през първата десетдневка на януари 2016 г., за да започнат политически процес, който да доведе до съставяне на правителство, последвано от нова конституция и избори. За целта трябваше да се реши кой от многобройната и пъстра опозиция ще вземе участие в преговорите. А тяхното начало е свързано с примирие между военните групировки. От проведените в началото на декември три конференции на опозицията - в Рияд, организирана от Саудитска Арабия, в Румейли - от кюрдите, и в Дамаск - от вътрешната опозиция, проличаха тоталните разногласия, границите на надеждата за мирен преход, но и различните интереси на външните фактори.
- Какви групи всъщност влизат в тази опозиция? Говори се за умерени бунтовници, умерени "терористи", какво означава това на практика?
- Трудно може да се говори въобще за "умерена" опозиция. Прът в колелата постави Саудитска Арабия, като изключи кюрдите в качеството си на организатор на конференцията в Рияд със 100 участници, 15 представени военни милиции, политическа опозиция и др., въпреки че именно кюрдите са основният съюзник на Запада в боевете срещу ДАЕШ ("Ислямска държава" - ИД). Това стана по настояване и на Турция, която счита кюрдските организации в Сирия за клон на Кюрдската работническа партия, обявена от Анкара за терористична. Очевидно е обаче противоречието с решението на Виенската среща, където за терористични бяха обявени само ДАЕШ и "Фронтът Ал Нусра", които естествено не бяха поканени. Вторият "принос" на Рияд се изразяваше във включването на салафистите-джихадисти от "Ахрар ал-Шам" - най-твърдолинейната организация, подкрепяна от Саудтска Арабия, Катар и Турция, поддържаща тесни връзки с произлязлата от "Ал Кайда" организация "Фронт Ал Нусра". Така на масата за преговори седна "вълкът в овча кожа". Разбира се, не липсваха коментари, че с включването на тази организация се преодолява грешката от преговорите "Женева-2", а именно липсата на представители с реално влияние върху групировките на бойното поле, без които не би могло да се постигне примирие.
При такова разположение на силите бяха очаквани както позициите за предварително отстраняване на Асад, споровете по премахване на държавното устройство, в противоречие с решението от Виена, че "държавните институции трябва да останат непокътнати", по-голямото единство за възстановяване на конституцията от 1950 г., ограничаваща правомощията на президента и др. Истинските мотиви на опозицията са да не допусне възстановяването на светска държава, а да наложи ислямисткия си модел. Но Русия има интерес от единствения си съюзник в региона Асад само до момента на гарантиране на постоянно руско присъствие с двете руски бази в Латакия и влияние в Близкия изток. Дори има информация, че е изготвен вече списъкът на кандидати, които биха могли да заменят Асад.
Демонстрираната непримиримост обаче, подклаждана от Саудитска Арабия и Турция, не обещава лек процес на примирие и преговори, ако Западът не окаже силен натиск през следващите дни и седмици. А в доверието му и към Рияд, и към Анкара определено има срив.
- Как виждате бъдещето на Сирия?
- Съгласно резолюцията на СС на ООН и комюникето от Виенската среща от 31 октомври т.г. бе постигнато съгласие за единство, независимост, териториална цялост и светски характер на Сирия. Развитието на ситуацията в страната, оформящите се твърди позиции на сунитската опозиция, доминирана от екстремистки военни милиции, и интересите на външните фактори правят все по-малко вероятно запазването на целостта на държавата. Все по-ясно се очертават районите на влияние на външните сили. След Русия и САЩ започнаха да строят военна база в района на град Хасака, контролиран от сирийските кюрди. Саудитска Арабия и Катар финансират и въоръжават и досега организациите, имащи влияние в териториите, през които трябва да мине катарският газопровод до Средиземно море. Турция е твърдо решена да не допусне създаването на кюрдска държава или автономия до границата си. Резервен вариант, удовлетворящ Турция, е реализиране на тайното споразумение между бившия вече френски министър Ален Жюпе и тогавашния му турски колега, а сега премиер - Ахмет Давутоглу, предвиждащо освен включване на Анкара във войната срещу Либия и Сирия в замяна на европейска подкрепа за приемане на Турция в ЕС, но и решаване завинаги на кюрдския проблем и изнасянето му евентуално на сирийска и иракска територия. Трудно е да се постигне примирие и независимо дали ще има разделяне на Сирия, много вероятно е да се мине през сценарий на продължителни бойни действия.
- Каква ще е ролята на сформираната тези дни ислямска антитерористична коалиция?
- Сформираната тези дни ислямска антитерористична коалиция под ръководството на Саудитска Арабия, за която президентът Владимир Путин каза, че двамата с американския държавен секретар Джон Кери не знаели, е стара идея. А формално съответства и на мнението на Барак Обама сухопътна операция да се проведе само от местни сили. Не е случайно обаче, че бе ускорена от недоволството на Саудитска Арабия и Турция от виенските договорености. Но в близката история всички опити досега в арабския свят за военна коалиция са се проваляли при изпълнение на задачите си. Арабските страни не разполагат с опит за изграждане на демокрация, въоръжените им сили не са в състояние да се включат в този процес. Появата на такъв съюз предизвиква повече загриженост. Рисковете са в това, че намесата му в Сирия и посочените други страни само би интернационализирала и разпалила конфликта между сунити и шиити. Той ще застане с въоръжена сила в защита на подкрепяните от тях организации, които сега биват бомбардирани от Русия, след което ще последва и пряк военен сблъсък с останалите участници. Това би могло да бъде и началото на първа световна религиозна война. Интересно съвпадение е, че с борбата срещу ДАЕШ се оправдава преструктурирането на одобрените доставки на оръжие от САЩ през последните 16 месеца именно за тези страни на стойност 45,8 млрд. долара, 24,68 млрд. от които за Саудитска Арабия.
- Каква е за вас равносметката от руските удари срещу "Ислямска държава" в Сирия в сравнение с продължаващите повече от година бомбардировки от водената от САЩ коалиция?
- Истинската причина Русия да постига за такъв кратък срок видими резултати е в това, че САЩ всъщност целяха не унищожаването на ДАЕШ (ИД), а нейното изтласкване към сблъсък със силите на Асад и поддържане на живучест, необходима за по-нататъшни операции за дестабилизация на държавите от постсъветското пространство. Само преди дни Европа затвори небето си за руски военни самолети за Сирия, което ще затрудни руската операция. Турция едва ли ще се придържа към резолюцията на СС на ООН, след като има дори спецназ на сирийска територия, но не срещу ДАЕШ. Доверието в коалицията е много крехко.
Днешните коментари за ликвидиране на ДАЕШ създават лъжливата представа, че с военен успех срещу структурите й в Сирия и Ирак светът би се освободил от това зло. Доскоро можехме да твърдим, че причината е в идеологията на организацията, чиято зараза отдавна е плъзнала в много страни по света, включително и Западна Европа. Днес обаче със сигурност можем да кажем, че подценяването на нейните военни стратези и гъвкавостта й ще ни направят свидетели и на военното й оцеляване. С началото на руската военновъздушна операция започна прехвърлянето на хиляди джихадисти в съседни страни и в три основни посоки - Северна Африка, Европа и Кавказкия регион. По оценка на ООН Либия се превръща в регионален център, заплашващ Тунис, Египет, Алжир и Европа. Терористите владеят вече три региона в Либия и пристанищния град Сирт, намиращ се само на 600 км от Италия, а и държат още преди това 100% от местния канал за трафик на бежанци. В Европа изпращането на бойни командири започна от януари 2015-а, а до есента бяха прехвърлени над 4000 бойци. Обявеният още в началото на годината халифат Хорасан обхваща Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш. В Афганистан част от движението "Талибан" премина на страната на ДАЕШ, отрядите им са съсредоточени на северната граница и вече реално заплашват с нахлуване в Централна Азия. Бивш координатор на разузнавателните служби на САЩ призна, че джихадистите имат вече създадени командни центрове във всяка една страна, включително и в САЩ, макар и още да не са се проявили. Неотдавна и в Москва действително бе обезвредена голяма спяща клетка на ДАЕШ и "Хузб ут Тахрир". Заплахата нараства и от факта, че терористи се обучават в управление на самолети, че вероятно вече притежават химическо оръжие (при бомбардировки в Сирия бяха ликвидирани френски спецалисти по създаване на такова) и т.н.
Изводът от тези тенденции е, че Западът трябва да изработи нова стратегия за борба с ДАЕШ и комплексен план за действие, а не да се фокусира само върху Сирия и Ирак и да постигне истинска коалиция от държави, заинтересовани от силното ограничаване на тероризма в света.
- А възможна ли е коалиция между Русия и САЩ пред общия враг в лицето на ДАЕШ? Подценена ли е ролята на международните организации като ООН при разрешаването на такива конфликти?
- Целите на САЩ и Русия изглеждат съвместими, защото ДАЕШ се превърна в първостепенна заплаха. Неизбежното сътрудничество в борбата срещу тероризма и руският принос за внасяне на повече сигурност в Близкия изток могат да допринесат за известно нормализиране на руско-американските отношения.
Поуките от досегашните кризи - Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, дават основание за извода, че международната общност трябва да реагира много по-рано, превантивно, в етапа на назряване на един конфликт, и да не търси на всяка цена прилагането на военни средства. Ако се придържаме към този принцип, отчетливо се очертават следващите потенциални конфликти в Африка и Централна Азия, но те не са се превърнали в приоритети. Неспособността на държавните актьори в тези кризи и конфликти да ги избегнат или да не ги разпалват с военна сила се крие в различните геополитически и геоикономически интереси, борба за влияние и ресурси, както и в лицемерната и двойнствена политика на някои държави, във финансовата, военна и морална подкрепа за екстремистки организации. А Уставът на ООН и съответните резолюции формално забраняват военна подкрепа на недържавни формирования, опитващи се да свалят властта в държава член на ООН. Член 51 от Хартата на ООН разрешава използване на сила в случаи на "военно нападение", но при обикновен граничен инцидент, не е задължително да дава право на използване на сила при липса на нападение със значителна мощ и ефект. Разстрелването на парашутист във въздуха пък категорично е военно престъпление, но осъждането му не намери място в официалните изявления на НАТО. Впрочем най-големият проблем, който генерира днешните кризи, е нарушаването на международно-правните норми, които са градени с десетилетия. В същото време старите формулировки в тях са неадекватни на новите хибридни форми на заплахи.
- Каква е ролята на Турция в настоящата криза? Какви ще са последствията от смразяването на отношенията между Анкара и Москва? Губи ли позиции Анкара в стремежа си да бъде балансьор между света на исляма и Запада?
- Турция е безспорно един силен партньор на НАТО с втора по големина армия и с важно стратегическо положение. Политиката на Ердоган през последните 13 години обаче я плъзга към постоянно задълбочаваща се ислямизация. Мълчанието на Европа не само за престъпленията срещу кюрдите, но и за подкрепата на ДАЕШ и за натиска с бежанския поток, тръгнал от турска територия, създаде в нея чувството за безнаказаност. С умишленото сваляне на руския самолет обаче тя нанесе щети на усилията на участниците във Виенските преговори за решаване на сирийската криза, предизвика спешно прехвърляне на най-модерни руски военни средства, които промениха баланса на силите, навреди сама на своите планове и всъщност ускори руско-сирийската операция за овладяване на приграничните райони и прекъсване на коридорите за снабдяване на "бунтовниците" от поне три екстремистки организации и за приемане на цистерните с евтин нефт от ДАЕШ. Агресивността на турската външна политика оттук нататък само ще нараства, ако не последват други събития на дестабилизация след ескалиралата миналата седмица гражданска война в Източна Турция. Амбициите и залозите са много големи, за да не може да си позволи пасивност и компромиси, според схващанията на сегашното й ръководство.
Санкциите на Русия ще я ударят изключително тежко. Въпреки формалната подкрепа от НАТО и постигнатите с изнудване помощи и отстъпки от ЕС, Турция е в изолация и подложена на остри критики. Нито предложението на шефа на турското разузнаване да признаем ДАЕШ като ислямска държава, нито призивите в Европа Турция да бъде изключена от НАТО ще се забравят така скоро, нито ще стане член на ЕС. Това развитие обаче е в интерес на САЩ, които търсеха възможност да не позволят на нито една сила в региона да се превърне в могъща и водеща - Иран, Турция, Саудитска Арабия. Ще е необходим продължителен период за частично възстановяване на турско-руските отношения, ако междувременно не бъдат разпалени два фронта срещу Русия - от Украйна и от Близкия изток.
 

Трудно е да се постигне примирие в Сирия заради интересите на различни страни

Подценяването на военните стратези и гъвкавостта на ДАЕШ ("Ислямска държава") ще ни направи свидетели и на военното й оцеляване, убеден е Николов