17 Юни 2021четвъртък21:26 ч.

Така изглеждаше пресконференцията в Източната зала на Белия дом, откъдето Джо Байдън (в дъното) обяви "кръстоносния поход" на либералната демокрация срещу всеки, който не джвака дъвката на американските "ценности"

ГЛОБУС

Западът хвърля света в нова Студена война

Идеологемата е битка на демокрацията срещу авторитарните "неверници", които отказват да бъдат ограбвани

/ брой: 61

автор:Юри Михалков

visibility 1612

"Правоверният" Запад во главе със САЩ стартира не просто втора Студена война, а направо "кръстоносен" геополитически поход срещу идейните "неверници" Китай, Русия и всеки, който е от друга "кръвна група" в многоликия иначе свят. Така може да се резюмира поредицата от (дано не се окажат злокобни) събития, подредили се в една редичка от миналата седмица.

Казано на спортен език, тeзи събития приличат на лекоатлетическата дисциплина щафетно бягане. Първата отсечка бе срещата на външните министри на ЕС, която "финишира" с изопаченото обвинение, че Русия била заложила на конфронтацията с ЕС. Щафетата бе поета от външните министри на НАТО, на която Русия и чисто азиатските Китай, Северна Корея и Иран бяха демонизирани от Америка в лицето на държавния й секретар Антъни Блинкен като военна заплаха за сигурността на иначе евроатлантическия алианс. След това щафетата бе продължена със срещата НАТО-ЕС, на която бе циментиран подходът за координиране на двете общности

и "натовизирането" на ЕС

срещу въпросните заплахи, защото поотделно те нямало да се справят. На практика в тази геополитическа отсечка се включиха ненатовските Швеция и руската съседка Финландия, с други думи цяла Европа (с изключение на скатаващата се от конфликти Швейцария и "джуджета" като Андора или Монако).

А финишира щафетата със закъснялата иначе с три месеца дебютна пресконференция на новоизбрания президент Джозеф Байдън, на която той легитимира политически новата Студена война и сви сбор за геополитическия поход срещу всяка държава, която не джвака дъвката на американските ценности.  "В сегашния етап САЩ водят идеологическа борба срещу Русия и Китай, отстоявайки ценностите на демократичните държавни системи в противовес на автокрацията. Това е битка между практичността на демокрациите и автокрациите през 21 век. Ако сте забелязали, Русия вече не споменава комунизма", рече Байдън. Според него САЩ трябва да продължат енергично да подтикват другите страни да следват либералния демократичен модел от западен стил. И добави, че щом страната се отклони от тази мисия, губи легитимността. Той нямал също да позволи Китай да стане в най-влиятелната държава.

Чак да не повяваш, че Байдън е казал това без свойствените за него грешки на езика и мисълта, каквито той сам си признава. Майтапът настрана, но посланието му звучи толкова програмно и концептуално, колкото и речта на Уинстън Чърчил на 5 март 1946 г., във Фултън, която впоследствие историята "окичи" с признанието, че е дала старта на Студената война между капитализма и комунизма. Има, разбира се, нeмалко различия в двете концепции. В речта си Чърчил дава дължимото на руския героизъм и страдания през Втората световна война, дори нарича Сталин "моя боен другар", а като цяло от речта му не лъха войнственост. Докато Байдън не вижда нищо хубаво нито в Китай, нито в Русия, а от изявата му лъха враждебност. Той не е видял нищо ценно, че Китай за 30 години е извадил от абсолютната бедност 700 млн. души  (над двойно повече от населението на САЩ.) Нито пък, че преди украинския конфликт Русия на Путин стопи бедността от 22% до 8 на сто.

Но така или иначе по характер, послания и цели пресконференцията на Байдън напомня Фултън. Сега става ясно, че фразата "Америка се завръща", набивана от Байдън след изборната му победа на 3 ноември, означава, че Америка се завръща за "кръстоносния поход" срещу идеологическите "неверници". Нищо чудно обкръжението му да е погъделичкало самолюбието му, че с такива послания той ще остане в историята като славен наследник и продължител на Чърчил и Студената война.

Няколко неща правят впечатление в събитийната редичка от миналата седмица. Първо, това е степента на ожесточеност най-вече към Русия. Приписват й се всички всевъзможни грехове, каквито могат да се скалъпят на и зад геополитическата сцена - военни заплахи, хибридни и кибератаки, нарушаване на човешките права или на Минските споразумения за Украйна, политиката й към Беларус, Грузия или Молдова, действията й в Близкия изток и Северна Африка. Целта е Русия да бъде дамгосана като страна-злодей пред световното обществено, за да се прокарат по-лесно, с по-малко разходи и щети интересите на транснационалните компании, маскирани като борба на либералната демокрация срещу авторитаризма. Не случайно първият дипломат на ЕС Жозеп Борел нарича Русия "опасен съсед", а обявените принципи за отношението на ЕС към Русия са изначално неприемливи за нея. От нея са изисква спазването на Минските споразумения, но не и от Украйна, а Русия дори е санкционирана, защото договорките са нарушавани от Киев. Отделно, че ЕС залага на отношенията с бившите съветски републики по начин, който е в ущърб на Русия.

Второ, прави впечатление новата съгласуваност в евроатлантическия лагер. Президент на САЩ за пръв взе участие в заседание на Европейския съвет, а координирането на действията между САЩ и Европа е било основна тема. Плюс, че ЕС пое наказателната щафета от САЩ

и за пръв наложи санкции

от механизма за нарушаване на човешките прави както срещу Русия, така и срещу Китай. Срещу Русия това се прави не само заради "случая Навални", а и заради "репресиите" срещу сексуалните малцинства в - забележете! - мюсюлманска Чечня. А Срещу Китай заради приписваните репресии против уйгурите.  

Трето, макар тази седмица Западът да спусна новата "желязна завеса", той остави пролуки за договорки с "врага", както всъщност бе и при първата Студена война. Този пък кръгът от поводи за преговори по разбираеми причини е доста разширен - освен ограничаването на оръжията за масова смърт, в кръга са включени климатичните промени, киберсигурността и някои текущи геополитически проблеми като ядрената програма на Иран.

Накрая е нееднозначната роля на Европа в подреждания от САЩ нов геополитически ред. Евролидерите са заявили на видеосрещата с Байдън, че са готови да работят със САЩ за разпространението на демокрацията (и по други въпроси), както заяви единият от институционалните им лидери Шарл Мишел, който пък добави от свои име, че ЕС и САЩ трябва да съхранят дългогодишния си съюз "в името на бъдещите поколения". С други думи, на общоевропейско равнище Европа е с чичо Сам срещу Китай и Русия. Не случайно тя папагалски следва санкционната му политика, ограничава бизнес контактите с Русия до степен на евентуалното й икономическо задушаване (както беше със СССР) и е разрушила институционално отношенията с Москва, както констатира руският външен министър Сергей Лавров.

Но на национално равнище нещата стоят доста по-различно. Натовска Норвегия не смята Русия за заплаха, увери премиерката й Ерна Сулсберг. Същото заяви и унгарският външен министър Петер Сиярто, а и разузнаването на крайно русофобската Естония в последния си годишен доклад. Германия не кляка пред САЩ за спирането на руския газопровод "Северен поток-2", а след срещата на евролидерите с Байдън канцлерката Ангела Меркел не пропусна да подчертае, че между ЕС и САЩ "няма пълно тъждество", макар "да има много общо". "Трябва да се научим как са съвместяваме ценностите и интересите", каза Меркел, която настоя за изработването на "европейска политика към Китай". Разбирай политика, която да не е копипейст на американската.

Пак миналата седмица Испания и Нидерландия призоваха ЕС да стане по-независим от световните сили като САЩ и Китай в областта на технологиите, производството на ваксини и енергетиката. "ЕС трябва да бъде глобален играч, способен да взема решения и да действа сам, за да защити обществените си интереси", гласи съвместният им документ.

Очевидно заради различията, изработването на общата стратегия към Русия и Китай бе отложена от сегашната на следващата евросреща на върха през юни. Нищо чудно дотогава Вашингтон да заудря с юмрук по масата, за да вкара Европа в неговия му калъп. Но тогава Евросъюзът окончателно ще трябва да се прости с естествената роля на глобален играч

и ще се превърне в "протеза" на зловредните амбиции

на Америка, макар и маскирани в красивата опаковка за демокрация

По ред причини новата идеологическа мантра "демокрация срещу авторитаризма" изисква критичен поглед и от друг ъгъл. Най-напред, светът ни е твърде многолик, за да бъде опростен до такава контрастна черно-бяла картина. В него са задействани много комбинации от привидни несъвместимости, за да кажеш, че еди кое си е само плюс, а другото е само минус. И зад това опростяване е логично да заподозрем користната цел на неговия носител - съхранението на американски хегемонизъм.

Оттук и другото подозрение: че Вашингтон не заслужава да бъде предводител на демокрацията. Какъв предводител може да бъде той, след като "ценностите" и политиката му посяха разрухи, конфликти, хаос и смърт в една Украйна и други страни от постсъветското пространство, в държави от Близкия изток, Северна Африка или Латинска Америка. Наскоро стана ясно, че според експертни оценки САЩ хвърлят бомба в някоя точка на планетата на всеки 12 минути. "В резултат от 2001 г. с действията на Америка е свързана гибелта на над 500 000 души", посочи наскоро руският парламентарист Константин Косачов.

Какъв предводител може да бъде Вашингтон, след като (с редица съюзници) опорочи демокрацията и човешките права, използвайки ги за зловредни цели като разсипване и ограбване на държави, вътрешни конфликти, падане на неудобни правителства и в крайна сметка налагане на егоистичните цели най-вече на американския бизнес.

Специално у нас с насажданите от САЩ "ценности" бе разбита икономиката ни, блокирани бяха опции за развитието на страната ни, тя бе хвърлена в беднотия и върната десетилетия назад.

Така праведните иначе идеи се използват користно за злокобни цели. Ето ви несъвместимости, които Западът сглоби в една разрушителна иначе комбинация. А неговият висок потребителски стандарт, битовите удобства и житейския комфорт няма как да изчистят репутацията му от изредените недъзи.

Да не говорим, че т.нар. авторитаризъм изобщо не застрашава "демократичния" свят. Нито Русия, нито Китай са хвърлили око на територията му, населението, ресурсите, придобивките му. Те не тласкат страните от западния свят към вътрешни политически кризи и граждански конфликти, към войни помежду си, не ги лишават и от възможности за развитие, за повече комфорт и удобства.

Да, Русия не желае да бъде либерална демокрация, защото на собствен гръб знае как през 90-те години този модел я бе превърнал в съвременна колония на Запада и без малко да я доведе до разпад.

Тя си научи урока

и няма как да прилага целия инструментариум на демокрацията и правата на човека, но нейната "неправедна" демокрация дава праведен резултат - съхранение на държавността, независимост и имунитет срещу грабежа на богатствата й. Ето ви друга комбинация от несъвместимости, но с обратен, благоприятен резултат.

Историята отреди Китай да бъде от сходната "кръвна група", макар и с редица различия. Това всъщност са единствените останали държави в света, които не позволяват на Запада да ги ограбва със съвременните хватки на либералната мантра. При това те са готови да правят бизнес с него, готови са да не го лишават от печалби, но държат това да бъде взаимоизгодно и справедливо. А не да бъде колониален грабеж, макар и в по-прикрит вид. Затова сега те са сатанизирани като автократични неверници, срещу които Западът е длъжен да влезе в битка.

Ясно е обаче, че тази битка на Запада няма да е за по-справедлив свят. Отделно от това тя носи риск от реален глобален конфликт, който може да бъде много по-опасен заради новите технологии, каквито липсваха при предишната Студена война. И не случайно доайенът на геополитиката Хенри Кисинджър призова наскоро Вашингтон да се разбере с Китай, за да се избегне такава трагедия. Виждаме обаче, че завръщащата се Америка е избрала противоположния ход, вероятно защото ще загуби легитимност, ако се вслуша в мъдростта на Кисинджър.

Концесията на летище Пловдив пак се провали

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 114

Тол системата скоро няма да се изплати

автор:Дума

visibility 376

/ брой: 114

Само 1 млн. лв. от приватизация са влезли в Сребърния фонд

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 114

Путин и Байдън преговаряха в Женева

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 114

Децата подложени на по-голяма експлоатация

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 114

Заедно с теб

автор:Ева Костова

visibility 15

/ брой: 115

Датата

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 115

Защо парите секват

автор:Евгени Гаврилов

visibility 380

/ брой: 114

Откъде изпълзя чудовището на 22 юни 1941 г.

автор:Христо Георгиев

visibility 1072

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ