Зала номер 600

Борис Ямшанов

Преди 65 години в баварския град Нюрнберг в "Зала 600" започва Съдът на народите над главатарите на Хитлерова Германия. За това събитие, значението му за следвоенния свят и наши дни разказа пред "Российская газета" заместник генералния прокурор на Руската федерация Александър Звягинцев. Той е посветил дълги години на изучаването на материалите на Нюрнбергския процес:

- Знае се, че още в края на войната в света започват остри дискусии как да бъдат наказани фашистките главатари. Имало е различни мнения. Защо са стигнали до идеята за Международен трибунал?
- Чудовищните зверства на нацистите предизвикали у хората такава омраза, че мнозина предлагали цялата Хитлерова върхушка да бъде екзекутирана без съд. Така се изкавал неведнъж, например, британският премиер Уинстън Чърчил. Американският генерал Дуайт Айзенхауер пък предлагал да се разстреля вражеското ръководство "при опит за бягство". Дори президентът на САЩ Франклин Рузвелт, известен със своята сдържаност, през август 1944-а бил за "наистина строги мерки" по отношение на германците, чак... до кастрация. Между другото много хора сами се заели да прилагат наказания. Ръководителят на италианската Съпротива полковник Валерио екзекутирал заловения диктатор Мусолини, любовницата му и двама помощници, а телата им ги обесили надолу с главата. Френската Съпротива, без да дочака съда, е екзекутирала над 8 хиляди нацисти.

Германският град Нюрнберг е добре познат на всеки, който е изучавал историята на Втората световна война. Именно там в старата Съдебна палата, в прочутата "Зала 600" са били съдени палачите на Третия райх. И именно в Нюрнберг агресията за пръв път е обявена за най-тежкото престъпление

Трябва да се каже, че доста по-далновиден се оказал Сталин. когато Чърчил започнал да настоява на мнението си, Сталин твърдо възразил: "Каквото и да стане, за това трябва да има съдебно решение. Иначе хората ще кажат, че Чърчил, Рузвелт и Сталин просто са си отмъстили на своите политически врагове." На 8 август 1945-а правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция подписват споразумение за организирането на съд над главните военни престъпници. Трибуналът с пълно основание започнал да се нарича Съд на народите.
- Ръководството на нацистка Германия е доста обширно понятие. Как се били подбирани "фигурантите" за този процес?
- Още тогава, на 8 август, основните обвинители от всяка от четирите страни съгласували списъка на подсъдимите. Отначало смятали, че това ще бъдат 10-12 най-високопоставени нацисти от различни властови структури. Но представителят на СССР Никитченко настоявал, че трябва да бъдат подведени под отговорност и индустриалците. В крайна сметка пред съда са застанали 24 военни престъпници - за подготовка, разпалване и водене на агресивни войни, за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Сред тях са били Гьоринг, Хес, Борман, Рибентроп, Лей, Кайтел, Розенберг, Круп, Калтенбрунер и други. Вярно, че на подсъдимата скамейка не са били всички. Преди започването на делото Лей се самоубива. Круп бил признат за неизлечимо болен и делото срещу него било спряно. Борман така и не бил открит и са го съдили задочно.
На подсъдимата скамейка не са били и най-омразните в очите на милиони хора "главните нацисти" - Хитлер, Гьобелс и Химлер. Фюрерът и Гьобелс се самоубиват. Кървавият райхсфюрер на СС Химлер успява да избяга, опитал се да премине в Дания, но бил хванат от англичаните и според версията се отровил на 23 май 1945 година. А Гьоринг по време на целия процес се борил за живота си, но след като разбрал, че опитите му са напразни, сдъвкал тайно предадената му ампула с отрова час и половина преди екзекуцията. Неговият труп бил поставен до труповете на обесените, така, че журналистите да могат да се убедят в смъртта му.
- Защо съдът е бил в Нюрнберг, а не в германската столица Берлин?
- Съветската страна е настоявала именно за Берлин. Американците предлагали Мюнхен. Но било трудно да се намери подходяща зала. А в Нюрнберг почти не била пострадала старата Съдебна палата, която имала и затвор, така че не било необходимо затворниците да бъдат транспортирани отнякъде. Това и определило избора, който се оказал много сполучлив. Американският обвинител Джаксън дори го нарекъл "божи пръст". Работата е там, че още от Средновековието Нюрнберг става любим град на германските завоеватели. През 1356 г. Карл IV провъзгласява, че всеки нов император трябва да събира първия си райхстаг именно в този град.
- По какъв принцип е бил сформиран съставът на съдиите на Международния трибунал?
- През юни 1945-а на Лондонската конференция е бил изработен Уставът на съда. В него е бил записан и съставът на Трибунала: по един съдия и негов заместник от всяка от четирите страни-победителки: СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те са се назначавали от правителствата на тези държави. От страна на СССР в съдийския състав бил включен генерал Никитченко, а за обвинител от съветска страна бил назначен тогавашният прокурор на Украинската ССР Роман Руденко.
- Открит ли е бил процесът?
- Всичките 403 заседания на Трибунала са преминали в открит режим. За залата на съда са били издадени около 60 хиляди пропуска. Работата на съда е била широко отразена от медиите, от залата са се водили директни радиотранслации.
- Имало ли е противоречия между съдиите и обвинителите?
- Имало е спорове, дори докато още са работили над Устава. Да не забравяме, че всички тези страни са имали различни правови системи.
- Колко време е продължил процесът и как е приключил?
- Той започва на 20 ноември и е продължил почти 11 месеца. На 30 септември-1 октомври 1946-а Съдът на народите излиза с присъда. Обвиняемите са били признати за виновни за тежки престъпления срещу мира и човечеството. Дванадесет от тях били осъдени от Трибунала на смърт чрез обесване, другите - на доживотен затвор или дълги срокове. Трима са били оправдани.
Характеризирайки процеса, Роман Руденко подчертаваше, че това е бил първият случай, когато пред съда застават престъпници, завладели цяла държава и превърнали самата държава в оръдие на своите чудовищни престъпления. Трибуналът обявява за престъпни основните звена във фашистката държавно-политическа машина. Но правителството, върховното командване, генщабът и щурмовите отряди не са били признати за виновни. Съветският съдия Никитченко не се съгласил с това, както и с оправдателната присъда за тримата от подсъдимите. Той оценил като прекалено мека доживотната присъда на Хес. Възраженията му са били записани в Особено мнение, което било огласено на съда и е част от присъдата.
- Минаха вече 65 години. Днес живеем в съвсем друго време. С какво опитът на Нюрнберг би могъл да бъде полезен на нас и на днешните жители на другите страни?
- Хората отдавна се научиха да съдят отделни престъпници, бандитски групировки, въоръжени формирования на терористи. А в Нюрнберг бе създаден изключително важен юридически прецедент - осъдена бе политическата система, породила нацизма. Съдът на народите също така отмени срока на давност за престъпленията на фашизма срещу човечеството. Това е важно и днес, когато някои се опитват да забравят за тях и да оправдаят престъпниците. Нещо повече, през последните години се активизираха силите, които искат да бъдат преразгледани резултатите от Втората световна война, да принизят ролята на Съветския съюз за победата над фашизма, да сложат знак на равенство между Германия като страна-агресор и СССР, който водеше справедлива война и с цената на огромни жертви в коалиция със съюзниците спаси света от ужасите на нацизма.
За съжаление в света, а и у нас в страната вече рядко си спомнят за Нюрнберг, историята му и уроците. Разбира се, времето все повече ни отдалечава от събитията от онези години. Но има трагедии, които не бива да се забравят, за да не се повторят. Истината за Съда на народите е не просто репортаж от миналото, но и обръщение към бъдещето.