30 Октомври 2020петък13:27 ч.

Лично

Законите трябва да са в синхрон с народното сърце

Ако от България изтича обич, на мозъците, които остават тук, им е по-трудно да провокират мисъл

/ брой: 185

автор:

visibility 1009

Доц. Катя МИХАЙЛОВА,
УНСС

Протестите започнаха с оптимизъм. Спря се с чакането. Излязохме всички на улиците. Беше вълнуващо да виждам студентите си на протестите. Радвахме се, ново ни беше, снимахме се.

Но протестът е само единият път, който следва след спирането на чакането. Протестът е активна изява на позиция. Когато аз кажа какво не искам, заедно с това трябва да започна и нещо друго, за да ми се случи позитивното. Нещото друго не се случва. Протестирам е едната част от необходимото действие. Второто действие го няма. Не го виждам. Второто действие се казва изграждам. В живота винаги е така. Митологиите ни го показват, религиите ни го показват, мъдростта на хората ни го показва, ако си слушаме бабите и дядовците, и те ще ни го кажат. Едното и другото са заедно. Следователно: искам оставка, т.е. разграждам системата, протестирам и едновременно с това изграждам новата система. Къде е второто действие? 

Това доста ме притеснява. Чухме за промени в Конституцията. Точно днес, в 2020 година, при това световно разположение на силите, на мисловните сили, при тези нови идеологически моди, които се опитват да ни налагат, при тези страхове за човешкото здраве и образование не само в България, точно сега ли трябва да се отвори нашият основен държавен закон и да се променя?! В него има много неща, които днес при неловко, неумело мислене могат да бъдат объркани фатално за българите и България. А сред сегашния политически елит трудно откроявам големи системни мислители в дълга времева перспектива. Юридическата подготовка е само част от общата подготовка. Социологически, психологически, икономически - също. Всички закони, включително и Конституцията, трябва да се приемат в синхрон с народното сърце. Трябва да се приемат в синхрон с това, което наричаме колективно съзнание, колективен архетип. Трябва да се приемат в синхрон с това, което се нарича ценности и морал.  Ако е скъсана връзката между тези неща и законите, те естествено не действат. 30 години тази песен пеем и хоро по нея играем. 

Ценностите и моралът се промениха в негативен план. Връзката между хората се скъса. И това не го направи КОВИД-19. При тази скъсана човешка връзка и при това - днес един приятел употреби нова дума - "разчовечаване", което наблюдаваме в последните години, при това доброволно отказване от човечността, ми е трудно да говоря за положителна ценностна промяна. 

Длъжни сме да предадем на следващите поколения най-доброто, което сме достигнали. Не ни задължава някакъв човешки материален закон. Високият дух ни задължава това да направим. Те обаче какво ще си вземат не е въпрос на личен избор. То е въпрос на лично умение, на характер. В историята има случаи, в които родителите предават своето най-добро на децата си. По-младото поколение обаче не го приема. Защо? Поради мозъчна, интелектуална, духовна, емоционална ограниченост.

Преди дни многоуважаван мой професор ми изпрати последната си мемоарна книга "Съвремието наше". В тази книга се прокрадва идеята, че поколенията след 1989-а са отказали да вземат това, което им се предава от предходните. Той обяснява този съзнателен жест с факта, че новото поколение е бунтарско, иска да се освободи от старото. А оковите на старите номенклатурни поколения преди 1989 г. спрямо новите са били доста стегнати. И той казва, че младото поколение се освобождава от предците си и тръгва по нов път. Може същото да се случва и в момента. Непрекъснато отричане от младото поколение на всичко достигнато преди. Но знаем още от Библията притчата за блудния син, който се завръща. В един момент кръгът се затваря и децата се връщат, за да вземат това, което са пропуснали. 

Преди време се говореше, че от България изтичат мозъци, ум изтича. В една книга за чужбинска емиграция - "Глобалната жена", прочетох нещо, което е характерно и за България. Освен че 30 години България губи мозъци, от нея изтича и нещо друго - изтича и любов. Много по-лошо е да изтича обич, отколкото да изтичат мозъци. Защото, ако погледнете древните учения, религиозните учения, световната митология, ако дори погледнете бащата на социологията Огюст Конт, всички те казват едно - от сърцето, от чувството, от душата се провокира идеята, мисълта, мозъкът. Следователно, ако изтича обич от България, това означава, че на мозъците, които остават тук, им е много по-трудно да провокират мисъл. 

Разчовечаване. Скъсване на социалната връзка. Затваряне на обществата, заключване на хората вътре в себе си. Не виждам нищо извън мен. Гледам да си свърша моята работа, да оцелея. Това не е нормалният човешки живот. Нормалният човешки живот е: виждам, че някой страда, отивам и му помагам. Виждам, че някой е щастлив, радвам се с него. 

Започнахме да говорим много, а да правим малко. Да обещаваме и да не изпълняваме. Да прилагаме двойни стандарти - едни думи важат по един начин за другия човек и по друг - за мен. Смисъла на думите загубихме. Всяка дума, която изричаме, отразява наша мисъл. Всяка мисъл води към смисъл. Объркахме смислите, загубихме думите - най-висшето духовно проявление. Остава ни само материалният свят, който не е маловажен, но сам по себе си не ни върши работа. Неудовлетворени сме. Парите са недостатъчни, за да живее човек в баланс, в унисон, в синхрон със себе си и средата си. Трябва да го развиваме духовното, да го предаваме. Но по-голямата част от човечеството винаги е неглижирала духовното. Духът стои много над всекидневната политика, над всекидневната икономика, над религиозните спречквания. Малцина са призвани да разбират духовното, да го пазят, да го предават. За някои стана по-лесно да търгуват с него. Допуснаха търговията в храма. Нека изгоним търговците от храма!

(Из интервю в "Нощен Хоризонт", БНР)

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 77

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ