Загасиха сигналната лампичка

Дали неуспелият атентатор Октай Енимехмедов ще запише името си сред тези на Брут - единият от убийците на Цезар, на Лий Харви Осуалд, който застреля Кенеди, или на Марк Чапман, убил "бийтълса" Джон Ленън, не е толкова важно. По-същественото бе зловещият сценарий на покушението срещу Ахмед Доган в събота да се превърне в червена лампичка на българските политици. Защото, ако имахме зряла и разумна политическа класа, стабилно и активно мислещо гражданско общество, подобно нещо нямаше да се случи. Факт е, че дефицитът на морал зарази България със смъртоносния вирус на безразличие към насилието. Потрисащо е, че мнозинството в НС не пожела да осъди вчера покушението срещу лидера на ДПС. Депутатите от ГЕРБ явно не си дават сметка, че по този начин нахъсват дребните човешки страсти, които може да прозвучат индиректно и като "едните - на сапун, другите - под ножа". 
Явно, опиянени от мисълта за недосегаемост, управляващите пак се опитват да се маскират като трите тибетски маймунки - не видели, не чули, не говорят. За тях явно вестта за насилието срещу български политик е само апетитна новина за медиите. Защото в условията на политическа предизборна борба, която се очертава да бъде зловеща, да се ползваш от индулгенцията на недосегаемостта е много удобно. Неслучайно БСП очаква оставката на шефа на НСО. Защото основните негативи си остават в службата, оглавявана от бившия личен гард на Бойко Борисов.
Никой не може да отрече, че обсебващата власт на премиера създаде благодатна почва за избуяване на кълновете на омразата. Техните зловредни плодове доведоха до насилие и несигурност. Защото свободата не е върху "полицейската тесла" на Цветанов, а в сърцата и умовете на хората. Но по-страшното е, че депутатите от ГЕРБ счупиха и загасиха с камъните на безразличието сигналната лампичка за опасността от насилие.