Загадката ОНФ

Алексей Зудин, политолог

Сравнително наскоро завърши учредителният конгрес на ОНФ. Беше уточнено наименованието (със запазване на старата абревиатура), формирани бяха централните органи, определени бяха приоритетните насоки на дейността, приети бяха основните документи, накрая бе избран лидерът. Основните предконгресни тенденции получиха потвърждение: организационната форма - не партия, а движение, лидер - Владимир Путин. Учредителният конгрес на ОНД и изказването на него на руския президент станаха едно от централните събития в страната.
От момента на създаването си през май 2011 година ОНФ представляваше голяма политическа загадка. Предположенията варираха в широк диапазон - от твърденията, че ОНФ реално не съществува (това е "виртуално нещо", "картината" на широка коалиция), до зловещи подозрения (инструмент за създаване на "корпоративна държава"). Преобладаваха оценките, обвързващи ОНФ с решаването на задачите на "партията на мнозинството": първоначално смятаха, че това е кратковременен проект, свързан с изборите през 2011-2012, след това се разпространи мнението, че ОНФ е създаден, за да замени "Единна Русия".
Изглеждаше, че след учредителния конгрес неопределеността около статута и предназначението на ОНФ трябва да изчезнат. Реакциите на медиите, руските и чуждите, показват, че това не е така. Съдейки по всичко, квалифицираното обществено мнение се оказа не напълно готово за това, че ОНФ наистина ще стане обществено движение.
Вероятно трудностите с възприемането на ОНФ като политическа сила са свързани с различни причини. Преди всичко е резонно да се предположи, че част от тези трудности е мнима. Настойчивите твърдения за неизбежното и скорошно превръщане на ОНФ в политическа партия са банални политически сметки: това е инструмент за натиск върху "Единна Русия", чиято цел е да се създава неопределеност около водещото й положение в партийната система.
Другата причина е невписващата се в стереотипните представи за "сериозна политика" стилистика на публичните акции на ОНФ, включително и работата на учредителния конгрес. Очевидно дефицитът на традиционните фигури сред учредителите и участниците и използването на "облекчени", небюрократични процедури изглеждаха някак си прекалено необичайно.
С други думи, част от трудностите за възприемането на ОНФ като политическа сила се обяснява с това, че пред нас стои необичайна политическа организация. Такива по-рано не е имало, няма с какво да я сравняваме. И все пак началото на дейността на ОНФ като движение дава основание за няколко извода.
Първият: пред нас е организация, ориентирана към действие. ОНФ се появи като неформална коалиция от организации. Трансформирането й на учредителния конгрес в движение, основано на индивидуалното членство (по-точно - участие), означава най-малкото двукратно увеличаване на "силата" на организацията. Новата организация се отличава с голяма сплотеност: сега отношенията си с ОНФ участниците градят пряко, в тези отношения няма никакви междинни организации. Индивидуалното участие, за разлика от формализираното членство, увеличава общата дееспособност: организацията на практика напълно е идентична на актива си, пасивен кадрови баланс (според принципа "зачислен е, но не работи") не се предвижда.
Съдейки по всичко, "движението" като форма за съществуване на ОНФ е преди всичко начин за решаване на практични задачи. Най-вероятно само по този начин може на постоянна основа да се осигурява включването на активисти-общественици в подготовката и реализирането на решения по най-значимите направления на държавната политика. Политическият опит на много държави показва, че най-новите технологии връщат на пръв поглед отдавна отминали форми на организации. Политически партии, обществени обединения и дори бизнес-асоциации се преустройват според "мрежовия" модел. Активът замества функционерите. Привържениците на традициите може да видят в това завой към "демокрацията на събранието", привържениците на съвремеността - "пряка демокрация на участието" или постмодернистична "мрежа". Въпрос на вкус, но прави ще са и едните, и другите.
Извод втори: създателите на ОНФ високо ценят "обществения" характер на новата организация, стремят се да го укрепят и запазят. Вече бе отбелязано, че съставът на "фронта" се отличава с подчертан дефицит на обичайния елит. Сред учредителите има представители на три политически партии, но дори и при голяма фантазия ОНФ не може да бъде обявен за техен "филиал".
Инициаторът на движението, негов вдъхновител и лидер е руският президент Владимир Путин. Невъзможно е обаче просто да се отъждествява движението с организация от "лидерски" тип. Основната задача на движението е да съдейства за реализирането на основните приоритети и конкретни съдържателни инициативи от президентската програма.
Съставът и характерът на дейността на организацията напълно отговарят на избраното наименование: "народен". ОНФ представлява реалното руско общество в цялото му многообразие. Това са активни представители на "живи" професии и видове дейност, а не идеологически фикции. Моделът на "движението" им позволява да участват в политическия живот, без да се отделят от своите занимания, професии и общества.
Въплътената в ОНФ "народна" идеология свидетелства, че националното развитие и традициите не са антиподи. Тя показва взаимната съвместимост на "мрежовата" организация, обичайните жизнени ценности (понякога ги наричат консервативни) и съвременните социални практики (комуникационните технологии и предприемачеството, свързано с иновациите, реалния сектор и вътрешния пазар). Ще свикваме.
Извод трети. Избирайки модела на "движение", учредителите на ОНФ са направили именно това, което е трябвало да направят. Серия проучвания на общественото мнение, направени от ВЦИОМ от май 2011 година до юни 2013-а, показа три важни и, изглежда, взаимносвързани тенденции.
Първо, в общественото мнение е намалял делът на онези, които смятат, че ОНФ е бил създаден, за да се подсили "Единна Русия".
Второ, увеличил се е делът на хората, които смятат, че основната задача на ОНФ е близка до публично обявената, че тази организация е създадена "за подобряване на положението в страната, за да помага на обикновените хора".
И накрая, трето - видимо е намалял делът на тези, които се отнасят към ОНФ отрицателно. С други думи, отношението към ОНФ като цяло се е подобрило в онази степен, в която той е престанал да се възприема като проект, свързан с избори.
По този начин, ролята на "непартийна сила", която дава на президента необходимата информация, осигурява обществен контрол и обсъждане на ключови проблеми, а също така изпълнява законодателни функции, е естествена ниша за ОНФ в общественото мнение. В това качество ОНФ се ползва с най-благоприятен статут в общественото мнение. Положението на "надпартийна сила" (т.е. движение) по най-добър начин отговаря на обществения мандат на ОНФ.
Основният извод, който днес може да се направи: Народният фронт изглежда като многопрофилна организация с огромен потенциал: там има много не просто неизползвани, но и неразгадани мощности.
ОНФ е механизъм за генериране. В това качество той може да произвежда нови инициативи, практики и организации във всяка сфера на дейността, да дава ново качество на институциите, на отношенията, на действащите играчи.
Много неща показват, че появяването на необичайна организация отваря нова глава в руската политика. Тя обещава да бъде интересна.



Общоруският народен фронт, който се появи преди две години по инициатива на Путин като неофициално обединение на неговите съмишленици, вече е със статут на обществено движение. От самото начало фронтът заяви за надпартийния характер на дейността си. Главен критерий е да се одобрява социално-икономическият и политически курс, провеждан от ръководителя на държавата.
Всъщност ОНФ стана площадка за обществени инициативи, механизъм за пряко общуване на президента с руснаците и приемането на най-очаквани от страната решения. През това време участниците в организацията издигнаха редица предложения, в това число за ограничаване на чиновниците в разкош, създаването на единен учебник по история, връщане на званието "Герой на труда". В изказването си на конгреса Владимир Путин заяви:
- Обединеният народен фронт трябва да стане широко обществено движение, за да имат гражданите на страната възможност да поставят свои, народни задачи, да способстват за тяхното изпълнение, да придвижват онези въпроси, които понякога потъват в бюрократичното блато, пряко да внасят предложенията си, които след това ще станат закони и държавни решения. Трябва да се даде възможност на хората да влияят на обществените процеси, да издигат нови хора, да участват в изборите. Но най-главното - тази работа да бъде жива и пряко свързана с интересите на хората.