22 Ноември 2024петък13:06 ч.

Лов и риболов

Заекът-подземник

"Разжалваният" ушат пасажер може да радва ловците!

/ брой: 212

автор:Любомир Николов

visibility 5207

Името му е инкриминирано и очернено като на рецидивист, въпреки че животновъди отправят апели да го развъдят и да го предложат на нашата трапеза. Нима е възможно обаче одомашнените деца на един див "престъпник" да са унаследили толкова положителни качества, а техният прародител да е толкова лош?
В тези взривни времена за бъдещето не само на нашия обикновен див заек, но и на други видове дивеч, доста "технофоби" са възприели тактиката на "спасители с жилетки". А тя гласи, че заекът-подземник е "буферен" вид и чрез въвеждането му в "експлоатация" косвено опазваме и удължаваме биографиите на много и много наши диви зайци. Да преразгледаме обвинителната преписка срещу заека подземник.
Едно от най-старите антични обвинения срещу него идва от Страбон, гръцки географ, живял към 68 г.пр.н.е. и около 19 г. от н.е. "От всички стопански вредни животни в Испания са се срещали само земеровните зайци, които са изяждали корените, зеленчука, зеленината и семената. Тези животни били се размножили толкова много, че испанците са били принудени да се обърнат за помощ към Рим. Тогава са почнали да изпитват различни средства. Едно от добрите против тях се оказал ловът на зайци-подземници с "африкански котки" (така се наричали тогава белите домашни порове)".
Родината на заека-подземник (Oryctolagus cuniculus) е била средиземноморските брегове на Атласките земи. От своя североафрикански юг този вид дребни зайци от семейство Зайцови (Lepoidae) - единствените представители на род Oryctolagus - е бил преселен и в Иберийския полуостров. Дори древните хронисти и пътешественици споменават днешна Испания като "Зайча страна", откъдето може би идва името й.
"Австралийският случай" пък дава главната храна на зоолози, дивечовъди, селскостопански деятели и други "специалисти-догматици" да го отхвърлим като перспективен обект на лов у нас. По време на коледните празници в Австралия през 1862 г. (според други -  1859 г., когато е било голямото зайче преселение) презокеанските ушати пасажери-подземници стъпили на австралийската суша в пристанищното градче Хобсън Бей. Томас Остин, страстен ловец и природолюбител, настанил емигрантите в имението си, развъдил ги и през първите 6 години отстрелял от потомството им към 20 000 бройки. Впоследствие заекът-подземник се размножил с такава скорост, че изпасъл трева, достатъчна за изхранването на 40 милиона овце (5 зайци-подземници отнемали храната на 1 овца).
 "Что делать?", вероятно би възкликнал Чернишевски, ако беше съчинил не роман с подобно заглавие, а зайчи трилър. Учените откриват "избавлението" от зайчата напаст във вируса убиец - миксоматозата. Очакваната тотална епидемия обаче прихващала бавно преселниците от Стария свят. На едно островче в Нов Южен Уелс, носещо северното име Стокхолм, вилнеели към 10 000 самонастанили се зайци-подземници. Превърнали го в опитна лаборатория и там била приложена "заверата". През 1936 г. били пуснати 83 зайци, заразени с миксоматозни вируси. Останали само 10 на сто от подземниците. Наложило се на някои места дори да бъде защитен земеровният заек като изчезващ вид!
В Западна Европа заекът-подземник не повторил австралийския бум. Европа си имала предостатъчно ловци и хищници. Още от 1976 година в преписката на А.И. Гизенко и Л. С. Шевченко, кандидати на биологическите науки, четем:
 "Развъждането на диви зайци-подземници в ловни стопанства на Южна Украйна е доста перспективно дело. Да се опасяваме от това, че земеровните зайци могат да станат вредители на горското или на селското стопанство, нямаме никакво основание. Нашите опит и дълги наблюдения в природата с цялата си убедителност свидетелствуват за това, че на изоставените земи този дивеч може бързо да привикне и добре да се размножава, без да причинява никаква вреда на културите."
Наричат го заек-подземник, защото риел сутеренни галерии за своя дом. Кръстникът им не е съвсем точен. "Другият" заек не води подземен начин на живот, каквито мраколюбци са къртицата и енотовидното куче. Някои преводачи са му дали по-сполучливото име земеровен заек, подчертавайки неговата земекопна квалификация.
Между комплиментите, които реално заслужава заекът-подземник, е неговата плодовитост. По време на своя 7-10-годишен живот зайкинята ражда към 300 малки. Тя се размножава годишно 4-6 пъти и след едномесечна или четириседмична бременност (28-31 дни) дава живот на 2-12 малки (средно 5-7).
В България необработени площи - бол. Излиза, че лесно можем да го приютим. Привечер е на паша, призори се таи в подземните покои. По време на надвечерната си закуска също е на паша. При уплаха стремително бяга в някой от входовете на многобройните тунели. Там го и дебнем.
Неблагодарен обект е за млади, необучени ловци с бавен рефлекс. Двама "професионалисти" например с камуфлажни униформи могат да заковат доста зайци-подземници, като единият следи с бинокъл кога излизат, а другият ги стреля със снайперова карабина с крачета от разстояние 150-200 м.
Но за да надмогнем мечтите, трябва доста да се потрудим първо да го аклиматизираме. На остров Света Анастасия, впоследствие Болшевик, след 1925 година е бил правен такъв опит, но "материковата ни суша" отказала гостоприемството си. 
Защо да чакаме? Нека амнистираме този зайчи сродник, за да бъде включен в ловния календар.

Димитър Стоянов


Заек-подземник

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 109

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 95

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 123

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ