22 Ноември 2024петък18:49 ч.

Снимка Мариана Гугалова

Срещи

РУМИ КОЦЕВА:

Никога не съм спирала да пея

Има вълна на възвръщане на изпълнителите от моето поколение, защото бяха извън светлините на прожекторите, казва известната певица и вокален педагог, която отбелязва два юбилея

/ брой: 224

автор:Надежда Ушева

visibility 209

РУМИ КОЦЕВА е родена на 7 декември 1954 г. в Петрич. Тя пее от дете, завършва "Културознание" и "Музикознание" в Лайпцигския университет, а след това и магистратура по "Поп и джаз пеене" в НМА "Проф. Панчо Владигеров". В продължение на 15 години е солистка на Ансамбъла на Строителните войски. Прави записи за БНР, БНТ и "Балкантон". Още с дебютния си албум "Водопад" (1987) се откроява с първия си едноименен хит. Дискографията й наброява седем албума, а в кариерата си тя става носител на множество отличия, включително от "Златният Орфей", "Бургас и морето", както и от конкурси в Сопот (Полша) и Росток (Германия). Руми Коцева е и утвърден вокален педагог, като в своята практика широко застъпва изпълненията на джаз стандарти и незабравими български песни. През 2012 г. започва поредица от концерти на ученици от класа си - "Българските евъргрийни". През 2019 г. основава фестивала за изпълнение на джаз стандарти и вечнозелени песни "Евъргрийн фест София".


- Руми Коцева, предстоят Ви празнични концерти под наслов "Вечните коледни песни на български език" в София и Шумен, с които отбелязвате 45 години творческа дейност. С какво си спомняте изминалото време?
- 45 години творческа дейност не е никак малко и се опитвам да си спомням предимно за хубавите моменти, въпреки че съм срещала някои големи трудности. Музиката сама ме дръпна към себе си, защото непрекъснато ме канеха да пея с един или друг оркестър. Навремето имаше два-три избрани оркестъра, които работеха в чужбина, в Скандинавските страни бях поканена за солистка на един от тях и оттам се започна. После, като се върнах в България, с конкурс бях приета за солистка на естрадния оркестър на Ансамбъла на Строителните войски, в който работихме заедно с "Тоника СВ", Росица Борджиева, Орлин Горанов, Искрен Пецов, Деян Неделчев, Снежина Темелкова и др. И в продължение на 15 години изнасяхме по около 150 концерта в годината заедно с този ансамбъл. Беше голяма школа за мен. Тогава започнаха и първите ми записи, и издаването на първите ми албуми, които бяха дългосвирещи плочи, издадени от "Балкантон".

Първата ми плоча бе "Водопад", на която, за мой късмет, аранжиментите бяха направени от "ФСБ" - Румен Бояджиев, Иван Лечев, Косьо Цеков. Това беше през 1995 г. После излезе втората ми дългосвиреща плоча, работих с най-големите композитори, сред които: Мария Ганева, Стефан Димитров, Митко Щерев, Александър Бръзицов, Зорница Попова и др. Това бяха много хубави моменти от живота ми.
След промените закриха Ансамбъла на Строителните войски и настъпиха много, много трудни времена за нас. В продължение на няколко години поп фолкът ни измести и ние, естрадните певци, се почувствахме излишни и забравени, бяхме извън светлините на прожекторите. Сега за изпълнителите от моето поколение има вълна на възвръщане, повечето от тях отново правят концерти, отново се появяват.        
- Как оцеляхте? Сменихте ли професията?
- Тогава спасението отново беше да отидем в чужбина и с оркестъра на Ансамбъла на Строителните войски пътувахме отново в Скандинавските страни, представях самостоятелно шоу с оркестър и балет. След това, като се върнах, се захванах и с педагогическа дейност. Започнах да обучавам деца по поп и джаз пеене и направих голям клас от ученици към Народно читалище "Д-р Петър Берон 1926 г.". Това също ми донасяше голяма радост, защото много обичам децата, а ние имаме толкова таланти. Единственото, което не ми харесваше, е, че българските деца не познаваха българската поп музика. Не ги обвинявам, защото по това време никой не им я предлагаше по никакви медии.

Руми Коцева с участници в "Евъргрийн фест София"

Реших да събера класа си и да им пусна моите любими песни от българската естрада със задачата всеки да си избере по една песен, която си хареса, и да направим концерт само от наши песни. Обидно ми се стори за българските певци и композитори, текстописци - защо правим песни, като няма кой да ги слуша, като никой не ги знае? Оказа се, че децата много харесаха тези песни и си избраха не по една, а по няколко. И аз казах: "Чакайте! Не става така, ще направим поредица от концерти." Разделихме песните по десетилетия - 60-те, 70-те, 80-те, 90-те години и накрая тези от новия век, и осъществихме серия от ученически концерти под наслов "Българските евъргрийни". Те се провеждаха всяко лято по един на Лятната сцена в Борисовата градина, защото беше трудоемка подготовката. Присъстваха доайените на българската естрада: Ирина Чмихова, Маргарита Радинска, Лиана Антонова, Маргрет Николова и Мими Николова, някои от които се качиха на сцената. Първият може би не, но следващите концерти бяха с подкрепата на Столичната община, която хареса идеята и ни предостави сцената, и ни подпомогна да ги осъществим. С времето участваха все повече деца, музиканти на живо, млади танцьори от балет "Веда джуниър" и в последните години се събираха по 200 деца на сцената в края на програмата. Беше голяма радост.
Като приключи този проект, се оказа, че те искат той да продължи и няма как да спрем концертите под наслов "Българските евъргрийни", които осъществяваме до ден-днешен през юни на Лятната сцена в Борисовата градина. По-късно поразмислих и реших: защо да са само български евъргрийни, защо да не прибавим към тях и световни евъргрийни, дори джаз стандарти. И организирахме фестивал, който се казва "Евъргрийн фест София". Първото издание беше през 2019 г., като едното направление е за световни евъргрийни и джаз стандарти, а второто - само за български. Има вече шест издания. И той като предишния проект непрекъснато се разраства и обогатява с различни инициативи. Наложи се като бутиков фестивал и конкурс за пеещи деца в София, като последния път имахме участници от 26 града от страната.
Никога не съм си мислила, дори помисляла да се отказвам от пеенето или от музиката през тези 45 години. Но съм имала много моменти, в които съм изпитвала страшни затруднения, в които изявите ми на сцена са били твърде ограничени. Въпреки това съм доволна, че не съм спирала да пея. И съм много щастлива, че сега, след толкова време, имам възможност да реализирам това, което си бях намислила още преди 20 години, а именно "Вечните коледни песни на български език" със симфоничен оркестър в зала "България".
- Какви качества трябва да притежават младите хора, които искат да се занимават с музика и да станат успешни изпълнители? В днешно време всичко е дигитализирано, доминират новите технологии, приоритетите и ценностите се измениха.
- Наистина е така. И до ден-днешен има много талантливи младежи, но ми задават въпроса все по-често: защо старите песни се харесват повече, отколкото сегашните? Лично аз смятам, че и в наше време има хубави песни, има талантливи млади музиканти, певци, но старите песни бяха създадени от професионални композитори, текстовете бяха написани от поети, аранжирани от професионални аранжьори. В тези хитове имаше запомняща се мелодия, хармония, послания в поезията им, затова те са останали във времето и можем лесно да си ги спомним, затананикаме или запеем.

Руми Коцева с дъщеря си

Докато днешните песни ми се струва, че наблягат повече на ритъма, странни са ми някои мелодии. Но пък младите може би ги харесват. Моята препоръка към тях е малко повече първоначално да се образоват в областта на музиката, защото там има много какво да се учи, преди човек да си помисли, че знаейки три акорда на пиано вече е композитор и поет. Липсват ми по-дълбоки общочовешки послания в новите песни. Но светът се развива, технологиите навлизат във всичко, може би някой ден изкуственият интелект ще ни пише песните. И ние ще трябва просто да успеем да го управляваме, ако можем.
- А младите имат ли достатъчно сцени за изява? Напоследък са особено актуални телевизионните формати, които откриват нови таланти. Това добър старт ли е за тях?
- Там виждаме наистина много талантливи млади хора, специално в "Гласът на България", "Екс фактор", "България търси талант". Доста дарования се явяват и аз им се радвам от все сърце, но като свърши форматът, не съм сигурна, че те продължават да се развиват. Оттам нататък се изисква човек да има не само глас и талант, но да има и характер, за да продължи в тази нелека област. Не мисля, че сцените са ограничени, но и не са чак толкова много. Някои записват една песен и приключват, да, ама "една птичка пролет не прави". Човек трябва да носи характер и много борбеност, ако иска да успее. Има къде да се изявяват, ако имат наистина тези морални сили. От друга страна, вече има и продуцентски къщи, към които биха могли да се насочат и да получат подкрепа. Това отдавна е практика на Запад. И тези, които успеят да сключат договори с успешни компании, се развиват много добре.
- Да споделите какво Ви предстои през новата година, която е юбилейна за Вас?
- Очаквам с нетърпение да минат празничните ми концерти на 2 и 4 декември в Шумен и в София и коледните концерти с децата от класа ми. През 2025 г. много се надявам да реализирам това, което започнах през тази година. Програмата с коледните песни да бъде издадена със съответните допълнени нови песни както на компактдиск, така и на дългосвиреща винилова плоча - също много модерно. После, през февруари, както всяка година, ще се проведе седмото издание на "Евъргрийн фест София" в "София лайф клуб" и отново ще участват деца от цяла България. Те ще изпеят евъргрийни и джаз стандарти, световни и български. После годината тръгва по своя ход, винаги имаме големи концерти за пролетта, за 24 май, за края на учебната година. През юни отново предстои концертът "Българските евъргрийни" в Борисовата градина, като в него вече участват лауреатите от второ направление на "Евъргрийн фест София", в което се присъединяват деца от цялата страна.
- Какво ще пожелаете на читателите на ДУМА и Вашите почитатели?
- Първото ми пожелание към вашите читатели е да си запазят здравето и спокойствието, защото живеем в много изнервено време. Лично аз самата се боря със себе си да запазя спокойствие. Всички се надяваме, че оттук нататък ни предстоят много радостни събития, на които бихме искали да се насладим.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 303

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 268

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 316

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ