Забравете тази държава

Баща на пет деца от Стара Загора се кани да се самозапалва. Досущ като онзи чехословашки студент Ян Палах през миналия ХХ век.
С малката разлика, че чехословакът драсна клечката в знак на протест срещу комунизма, а заралията ще го прави заради българската демократична държавна машина. Която с дърварски замах се готви да събори стълбището, единствено  възможния вход на ипотекираното му жилище на ул. "Генерал Драгомиров" 8 в квартал "Самар 2".
Старозагорецът стигнал до това решение, след като пребродил цялото възможно блато на институциите, за да проумее, че за едни "Законът е врата в полето", а за други, като него, си е... гилотина. Накрая отишъл с последно прошение... при Бойко Борисов. Докато слушах историята на Емил Стоянов, се чудех: дали ако писател някой я беше разказал, нямаше да го обвинят в безмислено черногледство и съчинителство. Защото липсата на здрав разум в безумното въртене на зъбчатките в механизма е повече от очевадна.
Не е нормално да не проумееш, че с решението да събориш нещо съградено - единствен достъп до жилището на човека, всъщност събаряш желанието да се живее нормално. Но явно родната бюрокрация смята, че нормалното е Тя какво мисли, а не как хората го правят. Уви, след 21 години демократични промени сме я докарали дотам, че да възприемаме държавата си не като нещо, от което сме частица, а като... палач.
И се присетих за друга безумна двегодишна вече сага на приятел, "спипан" от катаджии някъде в Плевенско да кара с превишена скорост. Той напразно обяснява на всички възможни инстанции, че в онзи момент не е карал такси, както... е записано в МВР-протокола. Прави го не от любов към спора, а защото на фотоснимката повече от ясно личи, че автомобилът му не е таксиметров. Да, ама не - съдът предпочита да чете полицейското "творчество", а не да разглежда фотосите.
Слава богу, този ми приятел все още не е стигнал до идеята за публичното аутодафе. Но както вървят нещата - нищо чудно да тегли една звучна на родината и да отпътува към Западния свят. Там, където Законът е Закон, но не се прилага като Брадва. Защото Гражданите там са и Поданици, но и Хора. Там има Държава, не сал един гол Цар.
За разлика от България, където...
А бе, забравете тази държава... И си съборете стълбищните площадки!