Забележителният гастрол на Орлин Анастасов

Проф. Боянка Арнаудова

Между гастролите си в Софийската опера басът Орлин Анастасов вмести и камерен концерт с подбрани от руската песенна класика творби на Глинка, Даргомижски, Мусоргски и Чайковски, организиран от "Булартист къмпани - Георги Илиев". Факт е, че никак не е лесно за певеца да се пренастройва от оперното в камерното пеене, но младият изпълнител се справи блестящо. Майсторски той преобрази миниатюрите в ефектни поеми, някои наситени с настроения, състояния на болка, разочарование, възторг (в песните на Глинка - "Съмнение", или Чайковски - "Сред шумния бал", "Благославям ви, гори"), а други - с ирония и пародийност (напр. "Титулярен съветник" от Даргомижски). А във всички блестеше не само гласът му - с намерените нюанси в чувството, респективно - в динамика, пластика на фразата, но и открояващата се музикалност, вкус и усет към този вид изпълнителство.
В концерта чухме още популярни (за басите репертоарни) песни като "Серенада на Дон Жуан", "Не пей, красавице" от Рахманинов, "Гопак", "Серенада" и "Песен за бълхата" от Мусоргски, изпети с емоция, отлична дикция и характер. Чудесно бе изпълнен и прочутият  "Разказ на стария циганин" от операта "Алеко", където пролича талантът на Анастасов да използва многобагрието на гласа си за изразяване богатата гама от чувства, страданието в душата на героя на Рахманинов. 
С открито сърце мога да кажа, че Орлин Анастасов демонстрира сериозна камерна култура в пеенето и по въздействието си изпълненията му го нареждат до ярките художествени откровения в този жанр на големите български баси Борис Христов и Николай Гяуров. Специално ще отбележа пианиста Никола Таков - истински всеотдаен партньор, който диша заедно с певеца и го допълва перфектно. Инструменталист, който умее да слуша и знае как/кога да прибави своя глас, да започва и завършва соловите си части.
Орлин Анастасов отдавна е в голямата кариера - пее на най-престижните и с много изисквания оперни сцени като "Ла Скала", "Ковънт гардън", "Метрополитен", Арена ди Верона и т.н. Затова е щастие за обичащите операта да го слушаме и тук. Освен в два спектакъла на "Дон Кихот" от Масне той изпя и два пъти Филип II от "Дон Карлос" на Верди.  Истински подвиг - общо 5 изяви за 9 дни. Спектакълът на 25 ноември бе своеобразна премиера на възстановка на операта "Дон Карлос" (отдавна не беше се явявала на афиша на Софийската опера). Постановката е на режисьора Пламен Карталов, но сега на диригентския пулт бе Цанко Делибозов, който, уви, не можа да стигне художествената цялост и въздейственост на представленията на предшествениците си. "Дон Карлос" е не само много мащабна, но и нелесна за изпълнение - и вокално, и оркестрово. Делибозов не можа да реализира многообразието от темпа, чрез което се пресъздават психологическите състояния на герои и конфликтите между тях, предопределящи хода на интригата, респективно - на действието. Той положи партитурата на една плоскост, разчитайки я от един единствен ракурс, което изключва напълно богатството от психологични сблъсъци и обеднява много характерологията на образите. А има толкова традиции и образци, от които може да си състави собствена концепция за темпоритъма на спектакъла, включително и в Софийската опера. Ще спомена само за майсторството, с което водеше "Дон Карлос" големият диригент маестро Асен Найденов.
Спасение от скучноватостта на изпълнението ни дариха двамата братя - Орлин и Венцеслав Анастасови, съответно в ролите на Филип II и Маркиз Родриго Пoза. Темпераментни и суверени на сцената, артистични, те вдъхнаха живот на спектакъла. Орлин Анастасов, когото преди години слушах за първи път в партията на испанския крал, е израснал много в интерпретационен аспект.  Вече личи зрелостта, навлизането в дълбоките слоеве на образа, в сложния душевен свят на краля, а изпълнението на прочутата ария на Филип от пета картина бе забележително - като изразност и разтърсващ трагизъм. Големият дует с маркиз Поза братя Анастасови изпяха с много внушение, според характера на своите персонажи - двама силни, смели мъже, всеки със своите болки и стремежи. Венцеслав Анастасов е прекрасен баритон, той използва умело гласа си - мек и пластичен в лиричните моменти, драматичен и мощен в трагичните сблъсъци. Димитър Станчев бе равностоен партньор като Великия инквизитор.
Костадин Андреев, който отдавна е водещият тенор на Операта, в тази вечер бе много напрегнат, което на места сериозно му попречи да изрази по-елегантно и сърдечно чувствата на Дон Карлос. Но пък моментите, в които не пееше с напрежение звучеше и красиво, и чувствено - особено във финалната сцена с Елизабет, която изпълняваше Радостина Николаева. Стабилна певица, натрупала вече и самоувереност, и опитност. Макар да има още доста неща да постига в тази тежка и особена вердиева партия. Слабото звено на вечерта бе Олга Михайлова-Динова, която е неподходяща и непълноценна - гласово и актьорски, за ролята на принцеса Еболи. В епизодичните роли се открои Монахът на Ангел Христов.