Забавната химия или как да изкараме духа от бутилката

Знаете ли как се прави сладолед от течен азот? Или дали може да предизвикаш дух да излезе от вълшебната бутилка? Какво се случва, когато промиваме рана с кислородна вода? Горят ли желязото и пяната? На всички тези въпроси отговори могат да дадат не само учените, но и някои деца. Например ученици, които имат интерес към химията и активно участват в търсенето на все още скритите й тайни. Някои от любителите на тази наука показаха уменията си в Деня на отворените врати на Института по катализ при БАН в понеделник. 

Инициативата бе посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките. Деца от клуба "Химията - интересна и забавна" към Първа английска гимназия и техни съученици от Националната-природоматематическа гимназия в София впечатлиха връстниците си, като демонстрираха най-интересната страна на химията - експериментите. Умело боравейки с тръбички, епруветки, колби, течности, съединения и всякакъв научен инструментариум, Лили, Ива, Криси, Деси провокираха завиден интерес пред многобройната публика от ученици от различни столични училища. Те показаха как може да се предпази една банкнота от огъня и тя да не изгори. За сметка на това домакинската тел може да се запали без кибрит само защото е в близост до батерия. Резултатът от това съприкосновение са искри, подобни на бенгалския огън. Залятата с катализатор кислородна вода, поставена в бутилка пък, създава силна струя дим, от който всеки момент сякаш ще излезе Аладин. И всичко това благодарение на различни каталитични процеси, които се изучават и прилагат в рамките на дейността на института. Водещата на научното шоу гл. ас. Петя Петрова провокира към активност гимназистите с редица въпроси за тази област от науката. В нейните ръце обикновената пяна буквално се запали с асистирането на ученик от Английската гимназия. 

Неочакван и за организаторите на Деня на отворените врати младежки наплив задръсти някои от лабораториите, които бяха отворени за свободен достъп в рамките на инициативата. Тя имаше за цел да популяризира работата на учените и да покаже тънкостите в дейността пред младата публика. "За първи път виждаме толкова млади хора тук и искаме да им покажем занимателната страна на химията, а не скучните и трудни уравнения", заяви директорът на института проф. Светла Тодорова. Тя призна, че напоследък интересът към естествените науки не е толкова голям, и изрази надежда с колегите й да могат да запалят искрица любов към науката, а след време да види някои от младите гости като сътрудници. Доц. Христо Колев се опита по прост начин да обясни смисъла на катализа, като го сравни с човек, който трябва да бута количка с пръст по стръмен хълм, за да я изпразни от другата му страна. С помощта на катализа обаче работата на човека се опростява, не му се налага на изкачва хълма, а само да изтъркаля грамадата земна маса по равен участък до крайната цел без много усилие. Доц. Колев направи и кратко изложение за работата на института, преминавайки от нововъведенията в индустрията до актуалните нужди на света, породени от замърсяването на околната среда. Оказва се, че повече от 90 процента от промишленото производство по света е на базата на катализатори. В института в момента се разработват катализатори за опазване на околната среда, като например за пречистване на въздуха и водите, както и катализатори за приложение в енергетиката. 

Институтът по катализ при БАН е сравнително младо звено на фона на 150-годишната история на академията. Той е създаден на 1 април 1983 г. на базата на лабораторията "Кинетика и катализ", която е започнала своята дейност 20 години по-рано. В момента институтът е водещ център по катализ както у нас, така и в Югоизточна Европа. В структурата му работят близо 60 души, от които седем са професори, седемнадесет са доценти, близо двайсет са асистенти. Тяхната дейност се реализира в 3 лаборатории и 14 тематични групи. През последните пет години изследователите са публикували над 400 научни съобщения и 5 книги. Освен това в него се обучават дипломанти и докторанти от страната и чужбина. Голям брой изследователски проекти се финансират от научния фонд при МОН, от НАТО, ЮНИДО, ЮНЕСКО и др.