За Украйна с любов

Добромир Добрев

Гледам и не вярвам на ушите си, слушам и не вярвам на очите си... Говоря за картината, която представят българските медии за събитията в Украйна. Набедени за експерти популярни имена от българската журналистика и политика искат да ме убедят, че говорят от името на украинския народ и са единствените, които знаят какво той иска.
По принцип нищо ново. Те и за нас, българите, говорят от наше име. Но когато става въпрос за страна, която не познават или имат впечатления от пребиваването там по време на някоя  екскурзия, не мога да се сдържа.
Имах възможността и късмета да живея, работя и уча в Украйна в продължение на години. Вярно, че това беше преди доста време. Обиколих като строителен работник шест области в тази държава, участвах в строителството на нефто- и газопроводи, жилищно строителство. Започнах и завърших висшето си образование в Киев. Затова не мога да остана равнодушен към проблемите на тази държава. А те сега започват, дотук беше прелюдията по познат сценарий от познати сценаристи.
Бил съм и в Източна, и в Западна, и в Южна Украйна. Чувал съм говор на руски, на украински и на нещо смесено. Но беше един народ, единен народ, без противопоставяне по какъвто и да е признак. Сега това ще остане като спомен от далечното минало и струва ми се, че никога повече няма да се възстанови. Не че е нещо ново за нас. И тук ни научиха да се мразим през последните двадесет и няколко години. Затова с носталгия си спомням за времето, когато мразех абстрактния образ на империалиста, но човекът до мен не беше вълк.
Истината е, че чужди интереси ще попречат да се сбъднат насъщните интереси на украинския народ и държава. Но не мога да се примиря с това, че и тук, в България, искат да ми наложат чужди псевдоистини.