17 Април 2021събота05:03 ч.

За свободата на Европа

/ брой: 143

автор:Дума

visibility 2793

Юрий ГЕОРГИЕВ

Хиляди българи по време на Втората световна война участват като партизани, нелегални функционери или членове на бойни групи в гигантската битка с европейския фашизъм. Арестувани, затваряни, пребивани, разстрелвани, бесени, изгаряни... Не всички оцеляха...
Те са част от антифашистката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания. Те воюват на територията на редица европейски страни, някои тежко ранени, други загиват. Мнозина доживяват и пряко участват в освобождението от фашизма. За всички тях ще разкажем на новите поколения в поредица статии "За свободата на Европа".

Най-напред за Франция


Рамо до рамо с френските маки воюват и българските партизани. С победата на Парижкото въстание генерал Де Гол влиза с антифашистите в столицата и още през нощта ликвидира 30 хиляди сътрудници на Гестапо, доносници, престъпници. Образува няколко процеса. Само в първия осъжда на смърт 5 хиляди колаборационисти - убийци и предатели на родината си... Но уважението към антифашистките борци като участници във Втората световна война на страната на антифашистката коалиция Франция е запазила и досега, както е във всички европейски държави, с изключение на България. Само тук решенията на Народния съд са отменени, периодът на социалистическото строителство е обявен за "нелегитимен и престъпен режим", а борците от антифашистката съпротива, тези хора, които жертваха младостта и живота си за освобождаване от фашизма, бойците от Народоосвободителната въстаническа армия, не са признати за участници в тази най-кръвопролитна и жестока война, а са обявени от десните фашизоидни политици за "терористи" и "разбойници". Народът ни обаче помни и тачи техния подвиг.
След поражението на републиканските сили в Испания

много българи интербригадисти


са прехвърлени във Франция. Както е известно, след завладяването на Франция от хитлеристките войски маршал Петен във Виши създава колаборационистки (пронемски) режим. Народът започва Съпротива, ръководена от запазените въоръжени сили в неокупираната територия на генерал Шарл де Гол. Масово стават партизани (маки) привържениците на патриотичната Френска компартия, ръководена от Морис Торез.
В такава обстановка френските профашистки власти затварят нашите сънародници в концентрационни лагери - "Алжерес сюр мер", "Сен Сюприен", "Гюрс", "Верне" и "Кан дьо мил". Там българите организират пропагандни курсове и кръжоци. По-голямата част от тях за периода 1940-42 г. успяват да избягат от лагерите и затворите. Начало дават на 12 юли 1940 г. Георги Радулов, Димитър Генчев и Егей Николов. Всички избягали установявят нелегални връзки с местните дейци на Съпротивата, участват в спасяването на французи и евреи от депортиране.   
След 22 юни 1941 г., когато хитлеристка Германия нахлува вероломно в СССР, българите се включват в различните форми на борба срещу фашизма във Франция.
В началото на 1942 г.

Владимир Щърбанов, наричан за смелостта си Парижкия танк

Николай Радулов, Борис Милев, Никола Маринов, а по-късно и Георги Радулов създават бойна група, която участва в около 40 акции.
Друго бойно ядро от българи действа в Южна Франция около Марсилия в две бойни групи. В първата - в град Ница, с ръководител Христо Дойчев влизат Йордан Овчаров, Петър Ганчев, Петко Колев и Христо Табаков. По-късно към тях се присъединява Роберт Меламед. Участват в смели интернационални акции в град Ница и департамента "Маритим Али".
Във втората група, действаща в град Тулон, участват

Кирил Величков, Никола Атанасов, Жюлиета Пенева, Леон Леви, Иван Тенев и Илия Димов

Те правят саботажи по гарите Гонфалон, Лагард, Лемюн и Карнул. Вдигат във въздуха германофашистки ешалони, предназначени за Източния фронт. Унищожават три локомотива в Лион, четири локомотива в Сен Лазар. Взривяват жп мостове, извършват атенат в ресторант, свърталище на гестаповци в град Видобан.
Един от организаторите на съпротивителното движение през 1943 г. в областта на Корез става Константин Греков. Създадената от него група прераства в интернационален отряд, който извършва успешни акции.
В Монпелие се проявява като смел член на бойна група Петър Стефанов.
В Парижкото въстание (9-25 август 1944) участва

отрядът на българските емигранти

под ръководството на Владимир Щърбанов и Борис Милев. Отрядът получава задача от щаба на въстанието да завземе сградата на Българската легация, която с успех се изпълнява на 21 август.
В първите редици на въстанието в град Пюто са Георги Стоянов и други българи.
В Марсилското въстание (16-29 август 1944) участват Никола Атанасов, Иван Тенев, Петър Младенов и други наши партиоти. На 21 август Никола Атанасов, начело на отряда "Марат" с френския трицвет в ръка, щурмува сградата на Префектурата.
За освобождаването на град Гардан се бият Петър Ганчев, Петко Колев и Роберт Меламед.
Около 90 български антифашисти се сражават в Париж, Марсилия, Тулон, Бордо, Лион, Монпелие, Тулуза, Ница и др. Седем от тях загиват.

Чужденците се отказват масово от почивка у нас

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 74

Само една от четири ябълки на пазара е българска

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 74

Тройно по-голям износ на вино

автор:Дума

visibility 262

/ брой: 74

БАБХ е спряла вноса на 1203 тона плодове, ядки и мед

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 74

Ангела Меркел се ваксинира с "АстраЗенека"

автор:Дума

visibility 108

САЩ налагат нови санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 74

НАТО се изтегля от Афганистан

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 74

Ваксинационните паспорти

автор:Аида Паникян

visibility 370

/ брой: 74

Датата

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ