За сватбата и брадвата

Един гледа сватба, друг - брадва. Тази приказка си спомня човек, когато чете, че в потъналата във вода Мизия едно кебапче се продава за 4,50 лева, галоши от 5 лева - за 20. Типична балканска простотия, ще си кажат мнозина. Толкова ли сме оскотели, та да печелим от мъка, ще кажат други. Малко им е на такива "търговци" да им заврат главата в скарата, трябва с камъни да ги трепят мародерите, ще си кажат трети, които даряват и от малкото, което имат, за пострадалите в Мизия и в още много места в страната. Тези с кебапчета не даряват, те одират по няколко кожи и от без туй изпатилите хора. Безнаказано.
Спекулата знае се, е нечестна търговия за бързо забогатяване, далавера, гешефт. С една дума - всичко онова, което в момента въртят някои с "малкия си бизнес" на фона на чуждото нещастие. У нас спекулата намира богата почва за виреене не от вчера и днес. Няма закон за нея, отмениха го, няма контрол, има корупция и криворазбрана пазарна среда. Примери колкото искаш - стига да споменем традиционното поскъпване на агнешко, яйца, зеленчуци винаги преди празници. И необяснимото литване нагоре на цени по никое време и без никакво основание само с оправданието за суши, киши и... международното положение.
Държавата толкова ли не може да осигури храна и ботуши за пострадалите в има-няма 3-хилядното население в малко градче като Мизия, ами оставя мародери да вършеят из наводненията, логично ще попитат мнозина. Има и нещо друго - спекула се среща не само у нас, но обществото другаде съвсем не е толерантно към гешефтарите. Ние търпим необяснимо. Не че не ни засяга лично - засяга ни. Засяга достойнството ни, унищожава традициите ни, прави ни равнодушни не само към хората без хляб и постеля. Към нас самите. Това не намалява желанието ни да клъцнем ръчичиките на спекулантите, но само с ярост не става. Но все пак на първо време няма да е излишно да прогоним с общи усилия кебапчиите от Мизия.