За СРС-ата и цената на хляба

Много българи определят скандала с изнесените записи от подслушване на Ваньо Танов като отклоняване на общественото внимание от същинските проблеми на хората. Когато се увеличават цените на храните, при замразени заплати и пенсии, в условията на нарастваща безработица, корупцията не изглежда толкова важна. Наистина записите уличават самия министър-председател - Бойко Борисов, а само преди дни заради подобен телефонен разговор бившата шефка на данъчните Мария Мургина получи от българския съд присъда 4 години затвор. Мнозинството българи обаче още от времето на Иван Костов са убедени, че всичките им управници крадат и доказателствата в тази посока не правят впечатление. Хората са притеснени най-вече от спадащия жизнен стандарт и не виждат по какъв начин "чадърът" над Мишо Бирата засяга реалните им проблеми.
В действителност връзката между онзи телефонен разговор на Бойко Борисов и жизнения стандарт на всеки българин е много пряка. Тя обаче не се вижда с просто око, защото конкретната случка с Мишо Бирата е само върхът на един огромен айсберг. "Чадърът" над един конкретен производител на бира е само капка в морето от "политики" на ГЕРБ по темите контрабанда и далавери с ДДС. Резултатът от този и от много подобни разговори, които вероятно са проведени наживо, а не по телефона и за това не са записани, ние можем да регистрираме в приходната част на държавния бюджет.
През 2010 г. има два милиарда по-малко приходи в държавата, отколкото през кризисната 2009-а. Това не може да се обясни по друг начин освен с главоломен скок на контрабандата, неплащане на ДДС и акцизи, разрастване на сивата икономика. Според европейски проучвания по поръчка на огромните мултинационални компании през 2010 г. контрабандата на цигари се е увеличила двойно. През 2008 г. държавата ни произвежда брутен вътрешен продукт 69 млрд. лева. Събират се 27 млрд. лв. от данъци, мита, акцизи и т.н. През тази година се планира БВП да бъде 77 млрд. лв. - с 8 млрд. повече отколкото през 2008 г. Но се планира да се събират приходи с почти 3 млрд. лв. по-малко.
Може да се каже, че още в края на 2010 г. с приемането на Закона за държавния бюджет за 2011 г. правителството на ГЕРБ предварително признава, че престъпните групи в България ще източат поне 3 млрд. лева от държавата през тази година. И това е официално признание на партията, която преди 18 месеца дойде на власт с ангажимента да спре източването в държавата. Борисов, Цветанов и другите "топченгета" в ГЕРБ с гласувания от тях бюджет на практика признаха, че при тяхното управление има по-голямо източване на държавата, отколкото при омразната тройна коалиция. Официално признаха, че те са в ролята на "крадеца", който вика: "дръжте крадеца".
Най-лошото е, че за тази лъжа плащат всеки ден обикновените граждани на България. Ниските приходи в бюджета неизбежно отлагат все по-далеч във времето индексациите на пенсиите и заплатите в публичния сектор. При наличието на инфлация това означава реално обедняване.
Липсата на средства в хазната се отразява директно и върху цената на хляба. Кабинетът Станишев успяваше да потиска цените на хляба чрез данъчни облекчения за производителите на зърно и хляб. Симеон Дянков обаче в своята неспособност да върже бюджета реши да увеличи приходите, като премахне тези облекчения. На практика значителна част от увеличението на цената на хляба влиза директно в държавния бюджет, за да компенсира загубените заради контрабандата приходи.
Жизненият стандарт на българите допълнително се влошава и от недостатъчното финансиране на редица публични услуги, най-вече здравеопазване и образование. Управляващите много често говорят за реформите в тези два сектора, но визията им за реформата започва и свършва със съкращаване на разходите, което задължително означава ограничаване на достъпа до качествени услуги, особено в здравеопазването.
Недостигащите приходи в държавния бюджет са удобен повод за Дянков да отлага плащания към фирмите по различни проекти. Фирмите от своя страна забавят дължимите суми към други фирми, които са им доставчици. Създава се една дълга верига от междуфирмена задлъжнялост, като по нея се спират първо заплатите на работниците. Както фирмите, така и работниците им спират плащанията по своите кредити към банките и по този начин политиката на ГЕРБ рефлектира дори в увеличаване на лихвите по банковите кредити.
 В същото време при липсата на средства в бюджета, за да може да продължава строителството по магистралите "Тракия" и "Люлин", държавата е спряла финансирането на цялата останала инфраструктура в България и това допълнително свива икономиката и повишава безработицата в цялата страна.