За резил...
/ брой: 22
В тая държава за какво ли не се лобира, но лидерка на учителски синдикат да лобира пред училищата да избират учебниците на един издател, не се беше случвало. Чувало се е за подкупи, чувало се е за натиск "отгоре", ала да изложиш на риск от критики и спонсора на синдикалния си вестник е антиреклама. Но за 26 години като профсъюзен бос човек все ще намери за какво да се изложи. Когато през 1994 г. Такева смени на този пост станалия зам.-министър Йордан Йорданов, едва ли е мислела да изкара на него целия преход, който явно й се отрази добре.
Думата ми дори не е за конкретния случай, а е за нещо, за което ДУМА напоследък често пише - вместо да се занимават с трудовите проблеми на работещите, наши профсъюзи се месят във всяка тема от своя сектор, в последно време все в угода на управляващите. Учителският синдикат не се противопостави преди години на закриването на училища с цел икономии, наложено от Световната банка. По никакъв начин не оспори приетия през 2016 г. нов училищен закон на ГЕРБ, дори тогава, когато от него бяха изхвърлени свещените за всеки българин думи "учител" и "просвета". До не говорим за недомислията в него. Да е защитил синдикатът учителите си от диктата на МОН да преподават по наложени им неизвестно от кого нови учебни програми, които особено по предметите литература и история предопределят истинска неграмотност на възпитаниците им? Не сме чули също СБУ да настоява държавата ни да дава за средното образование поне 5% от брутния вътрешен продукт, поне средното за ЕС. Ще кажете: увеличиха заплатите на учителите. Вярно, но властта все с нещо трябваше да се отчете пред системата, която яко се обезлюдява, а срещу това получи любезно благоговеене и мълчание от страна на СБУ за много безобразия. Брожения сред самите учители - колкото щеш, по синдиката им обаче те не се усещат. А за такива неща пък като необмисленото лобиране за учебници би трябвало човек да освобождава поста. Или?