За млякото с каймак и колбасите от месо

След като поне засега ни се размина с покачването на ДДС-то, ни съобщиха, че връщат БДС-то за млечните и месните продукти. Това е добре, защото ще има поне някои критерии за качество, които трябва да се спазват. Но видях и чух по телевизията една дама от бранша на млекопреработвателната промишленост, която каза, че ако за киселото мляко се върне стандартът от 80-те години на миналия век, по вкус то няма да се понрави на потребителите. Тогава киселото мляко доста киселеело, а днес хората го предпочитат малко по-сладичко. Та затова отварям въпроса кой Български държавен стандарт ще се върне?
Голяма част от сега живеещите в България не помнят истинския вкус на българското кисело мляко, което се произвеждаше до втората половина на 50-те години на ХХ в. В магазините то се доставяше в големи алуминиеви съдове с вместимост 20 кг. Купувачите си носеха кастрони или тенджерки, в които им се отсипваше. Беше гъсто почти като днешното сирене, с един пръст каймак и можеше да се реже с нож. Имаше много тънка киселинна жилка, но по-скоро дори леко сладнеше. После започнаха да го продават в стъклени буркани от половин килограм, отначало с тънка ципа каймак, а след това и тя изчезна. Накрая се стигна до пластмасовите кофички, които, като ги разклатиш малко, млякото става на айрян. А както каза споменатата дама от бранша, стана и по-кисело на вкус. Но все пак тогава имахме БДС и поне знаехме, че продуктът се прави от мляко в държавни предприятия, които са под постоянен контрол на санитарни служби. Анархията настана след отмяната на БДС и

"демократизирането" на производството

Така че ние сме за връщането на стандарта, но - само ако отново започнем да ядем кисело мляко с каймак.  
По подобен начин стоят нещата със сиренето. Пак много хора не помнят истинския вкус на този продукт - според БДС от 1956 г. 1 кг се е произвеждал от 9-10 л прясно мляко, което се съсирва или пресича и след това трябва да зрее най-малко 8-9 дни, за да добие необходимата консистенция. Публична тайна е, че сега сирената се произвеждат предимно от сухо мляко и екстракти и след втория ден се пускат в търговската мрежа.
А кашкавалът? Пак според стандарта от 1956 г. той се произвежда единствено от овче мляко и само по изключение от смес с козе, като за 1 кг се употребяват 18-20 л прясно мляко за тип "балкански" и 15-17 л за тип "полски", като срокът на зреене е 21-22 дни. Днес обаче над 90% от предлагания като продукт кашкавал се произвежда от краве и сухо мляко, а също и от растителни мазнини. Следователно,

това е не кашкавал, а вид сирене

Дори продуктът, които се етикира като "балкански", няма нищо общо с оригиналния продукт.
Подобно е положението и с месните продукти. Най-характерното за тях сега е, че в тях има много малко или почти няма месо. Случи се да посетя едно колбасарско предприятие и там видях как се правят кренвирши. В автоклава се насипват животински обрезки от глави, опашки, кожи, сланина, карантия и се добавя много соя. В резултат на това се получава смес, която с машини се вкарва в пластмасови черва и така се получават кренвирши. Не е много по-различна технологията за производството на различен вид наденици и салами.
А какво да кажем за цените? Онова гъсто кисело мляко, което някога се продаваше с един пръст каймак, струваше 26 ст. за килограм. Истинското краве сирене беше 1,20 лв, а овчето -  1,60 лв. "Полският" кашкавал струваше 2,10 лв., а "балканският" - 2,60 лв. Надениците,

наричани още "кучешка радост"

можеха да се купят за 1,40-1,50 лв., а качествена луканка за 5,60 лв. Имаше и т. нар. шпеков салам за около 3,80-4,20 лв. При това те се правеха съответно от мляко и от месо.
Така че добре е, а дори и е похвално намерението отново да се въведе БДС за основни хранителни продукти. Но да се знае кой точно БДС се връща. Засега не е ясно и кой ще контролира неговото спазване, но вероятно и това ще се регулира. По-важното е наистина да се повиши качеството на хранителните продукти, защото крайно време е да спрем да се храним със съмнителни сурогати.