26 Август 2019понеделник13:12 ч.

За маговете в изкуството - нашите почитания!

Любимката на поколения български зрители, чаровната актриса Емилия Радева, отпразнува достоен юбилей

/ брой: 244

автор:Петра Ташева

visibility 3659

Емилия Радева е една от легендарните ни актриси, градили облика на нашия театър, на киното ни. Любимка е на многобройни зрители, които я обичат и ценят заради таланта й - тя е пресъздала ярки и незабравими образи в театрални, телевизионни спектакли, в много радиопиеси. 40 са филмите, в които великолепно е изиграла силни, забележителни, запомнящи се жени!
За огромната си актьорска дейност тя е удостоявана с най-големите наши театрални, правителствени и държавни награди. Обичаната от нея роля на Зюлкер във филма "Ребро Адамово" й носи Димитровска награда. По-късно става "заслужила" и "народна" актриса, получава и ордените "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен и "Стара планина" - също първа степен. Има и престижната театрална награда "Аскеер".

Любо, Катето и аз


В слънчев майски ден двете се срещаме пред сградата на Телевизията. Усмихвам се и импулсивно признавам:
- Помня ви и двамата със съпруга ви Любомир Димитров още от ученичка, когато ви гледах на сцената на Пловдивския театър! Заобичала съм ви още оттогава!
На лицето на Емилия Радева разцъфтява  широка усмивка:
- Е, признавам, че това е най-голямата награда за нас, актьорите! Обичта на зрителите ни топли, кара ни безрезервно да се раздаваме на сцената!
Научавам много за живота на Емилия Радева от нейната книга "Недовършен пъзел". Чета я с голям интерес. Покорява ме искрената й обич, дълбокото, вълнуващо благодарствено признание към нейните близки, родственици и най-вече към учителите й. С книгата си Емилия Радева прави дълбок и искрен поклон на своите колеги, на режисьорите, с които е работила, на приятелите си, на публиката си, за която се е трудила повече от половин век.
Общуването с Емилия Радева е леко и приятно.  Радвам се на нейната жизненост, на хъса й да работи неуморно и в тази възраст, когато неизбежно се появяват болежки. Разговаряме за земните и за звездните мигове от нейния живот, бъбрим и за обикновените си задължения, за радостите и тревогите на всекидневието си.
- Родена сте на 23 май 1932 г. "Близнак" е зодиакалният ви знак, а според нумерологията личното ви число е седем. Чела съм, че това число е за хора, талантливи в изкуството, за водещи личности с независим характер, с интереси в духовната сфера. Но притежателите на седморките са и склонни към самовглъбяване, към самота.  Вярвате ли в такива писания?

В "Легенда за любовта" със знаменития Апостол Карамитев


- Да, за забавление или за предсказание, но действително има и доста верни неща! Все пак това е натрупан човешки опит!
- Много топло разказвате за родния си край, за семейството и рода си!
- Бях петгодишна, когато мама си отиде от нас. Но раснах с две по-големи сестри, с брат и чудесен баща - те не ми позволиха да се чувствам сираче. Имаме много роднини, които и до днес са споени в една здрава патриархална атмосфера, тя е много силна опора за всички ни! Исках да изкажа  добри думи към семейство си, към по-голямата си сестра, която стана наша майка, към рода си. Затова написах книгата. Чувствах им се длъжница!
- Много вълнуващ е онзи момент, когато едва научила буквите, сглобявате най-скъпата си дума "кака" - по заръка на началната си учителка г-ца Сърбинска!
- Всичките ми съученици бяха написали с картончетата "мама"! А за мене каката беше мама! Но аз имах красив и много грижовен баща, който беше останал млад вдовец и успя да опази сплотеното ни семейство, в което израснахме като добри хора. Успяхме и ние да се изучим, да се проявим по-късно като стойностни професионалисти. Това е от здравата, силната "мая" на радомирския ми корен, с който се гордея!
- Обичате ли Радомир?
- Много! Хубав, роден, мил, незабравим край! Там живяхме в ранното ми детство, после се евакуирахме пак там - когато започнаха бомбардировките в София. Отивам винаги с вълнение  в Радомир!
- В сърцето ви е скътана и обич към първите ви дружки, към приятелките, които и до днес са до вас в добри и в трудни житейски и професионални моменти.
- Човек не може да живее сам! Моята дъщеря се омъжи в Париж, има хубав брак, добро семейство, великолепен син - Леандър - Любо (на дядо си името носи), който е вече 17-годишен. Но там те са самотни, не са така облагодетелствани с родата, както ние бяхме, както си помагаме и сега с родственици и приятели. А когато близо до теб са сигурни приятели, е хубаво - по-леко се изживяват тежките мигове. Имах и сега имам прекрасни приятели - и жени, и мъже! Приятелското рамо е много важно. Благодарна съм и на чудесните си приятелки, и на Венчето (Невена Коканова), която ни напусна много рано, и на кумовете ни Гинка Станчева и Пейчо Пейчев, на Леонтина Ардити, Димитрина Савова! Толкова са много верните ми приятели! Не успях да ги спомена всичките, не можах да напиша за всички, да им благодаря! Ако бях писала за всички, няколко книги трябваше да напиша!
- Пишете за един сърдечен и верен обожател и предан приятел - италианецът Пиетро! Писмовна връзка на френски език ви свързва с него повече от 30 години! Ходили сте си взаимно на гости двете семейства - вашето и неговото, и сте били свързани с кристално чиста обич!
- Рядко се случва такова щастие! Той си отиде от този свят малко преди да излезе книгата ми "Недовършен пъзел", но душата ми е пълна с такова светло чувство, че сякаш съм в храм - с неговото почитание, със запазените му писма, с признанието му, че цял живот трепетно е следил моя обикновен живот и изявите ми като театрална и филмова актриса и най-искрено се е радвал на моите успехи! Дай Боже, всекиму такова щедро приятелство! Той обичаше и съпруга ми, защото му беше благодарен, че ме прави щастлива мен, неговата муза, с която се е свързал с първото ми писмо, пристигнало в деня на неговата сватба! Има, има още в нашия свят чисто и искрено приятелство!
- Посетили сте доста други страни, видели сте САЩ, Италия,Германия, но разказвате само за хората, с които сте се запознали там, с които сте работили и сте станали приятели. Не пишете за природните и другите чуждоземски забележителности. Защо?
- Защото с годините тези спомени избледняват, но душата остава пълна с интересните хора, с които си се срещнал, сприятелил и сродил! Такъв е чичото на моя мъж - Димитър от САЩ. Незабравим е и Лулчо Бодуров - един невероятен, нестандартен човек и голям българин!
Сега, тази година, когато навършвам кръгла годишнина, осемдесет, ще излезе моята втора книга, в която разказвам за ролите на българска жена, на майка, които съм изиграла. Разказвам и за многото ми пътувания по света, за всичко, което съм видяла в другите страни, за общуването ми с хора от различни националности, за обичаите им.
- Но безспорно, в олтара на сърцето ви остават "маговете на изкуството"! На тях сте посветили най-хубавите и най-многото страници в първата си книга!
- Те заслужават моето почитание! Длъжница съм на Николай Лилиев, който ме свърза с Николай Масалитинов. По-късно по поезия на Лилиев написах пиесата "Потеглям вечно сам", която бе поставена в театър "Възраждане" и се игра с успех. Още с първите си стъпки на сцената в Пловдивския театър се срещнах с много добри колеги, като Наум Шопов, Стефан и Веса Кортенски, Ана Маркова. А нейният съпруг Димитър Пунев беше първият ми театрален режисьор и му дължа благодарност за високия професионализъм, за спокойствието и сигурността, с които ме поведе по трудните пътища на театъра. В Пловдив публиката беше прекрасна и много благодарна! А и градът остана в мен с красотата си. Тук преживях първите си семейни години, които не се забравят!
За всички ни големият актьор Константин Кисимов беше идол! Как да не пиша и за професорите си Боян Дановски и Кръстьо Мирски, за Леон Даниел, за Асен Шопов, за проф. Елка Михайлова, за Коко Азарян - те са ме извайвали като актриса, като човек в живота и на сцената, пред камерата! Много богато и полезно сътрудничество и приятелство ни свърза нас двамата с моя съпруг и с Бинка Желязкова и съпруга й Христо Ганев. Няма по-голямо и по-ценно богатство от това да имаш до себе си предан приятел, добронамерен, умен, изявен колега!
- Обичат ви и наши млади и възрастни зрители, които са ви гледали във филми, по телевизията.
- Пазя много писма на зрители, пълни с обич към мен и към моите героини. Сред тях и на Мишо от с. Връв, който после стана кмет. Той така грижовно ни помагаше в нашето всекидневие. Щедър, широко скроен човек! Това село стана второто ми родно място, защото съм удостоена да бъда и негов почетен жител! А как ни снабдяваха с продукти, как ни "изхранваха" моите "съселяни"! Думи нямам за благодарност към тяхната голяма помощ!
- Как гледате днес на младите ни артисти? 
- Като на мои деца - обичам ги, ценя ги! Но ги и жаля! Сега няма разпределение, мнозина от тях не могат да играят на провинциалните сцени, което беше много голямо предимство. Те трудно израстват в професионално отношение! Повечето остават в София, но озвучават, скрити са зад кадър, и трудно ще се изградят като актьори.
- Няма го и онова продуктивно българско кино от вашето време.
- Жалко е! А аз започнах да се снимам още като студентка - в 1956 г. "Точка първа" беше първият ми филм. После се заредиха: "А бяхме млади", "Неспокоен дом", "Случаят Пенлеве", "Иконостасът", "Не си отивай", "Спомен за близначката", "Матриархат", "Всички и никой". Имах късмет и да се снимам в копродукции, като "Легенда за любовта", "Любовницата на Граминя", "Юлия Вревска", "Заекът на Ватанен". Полезно е, когато си партнираш с висока класа чужди колеги! И за още нещо съжалявам - днес техниката е по-модерна, по-лесно се снима и озвучава, а младите нямат възможност да участват във филми. И Телевизионния театър го няма.
- Помня как бързахме да се приберем вкъщи, за да следим сериалите на "Дом за нашите деца" и как обични ни ставаха всички големи наши актьори, които ви бяха там партньори.
- И аз си спомням с добро чувство снимането на този сериал. Удоволствието ми да работя с такива добри свои колеги беше неповторимо!
- Но и сега сте търсена от камерата. Имахте номинация от Съюза на българските филмови дейци за най-добра поддържаща роля във филма на Иглика Трифонова "Разследване".
- Да. Стига да има кино, има роли за добри актьори във всяка възраст! Работата поддържа човека, твореца. Все още имам глас, добра дикция, не съм излязла от професионалната си форма. Стигат ми няколко представления в месеца, за да ми дават самочувствие и жизненост.
Миналата година, 2011-а, бях във Виена. Покани ме българката Златина Бойчева, която там се грижи за духовния живот на нашите сънародници. Изнесох моноспектакъла "Двадесет и четири часа от живота на една жена" по новелата на Стефан Цвайг. Представихме и моята книга "Недовършен пъзел". Стана много хубаво тържество!
- Разбирам, че вие не "оставате с празни ръце".
- Ако остане човек без работа, налягат го лоши мисли и болести! Когато имам малко свободно време, аз си почивам като слушам класическа музика и пиша! В късна възраст прописах и стихове. Двете с дъщеря ми си събрахме стиховете в обща книжка "Здравей, самота!". Нейните стихове са писани в ранната й младост, а моите - когато ме напусна обичаният ми съпруг, колега и приятел Любо. И разбрах, че за любовта и за самотата възраст няма - те идват неканени и нечакани и те покоряват!
- Помня ви като кралица Елизабет Първа в Шилеровата пиеса "Мария Стюарт". Така гордо произнасяхте "Жената не е слаба!"... "Простете мои лордове!", че тръпки ме побиваха! Не мога да забравя и вашето превъплъщение в ролята на Талевата Султана! Играехте чудесно силни и независими жени, както и обикновени съпруги и майки! Какво ще пожелаете на българската жена в днешното ни трудно време?
- Да е горда и силна като Султана! Да отстоява все тъй здраво и предано чистотата на семейството си и да възпитава децата си в обич към родното. Да ги подготвя за труд - да бъдат полезни на себе си, на обществото и на своите чеда! Да бъдат българките обичани и щастливи като съпруги и като майки! Българката заслужава обич и уважение, защото е предана и грижовна! Хубава и умна жена е! И е изобретателна - справя се с всяка ситуация, оцелява, опазва себе си, децата си! Била е и ще бъде стожер на семейството и заслужава високо признание от мъже, синове, дъщери и внуци, от цялото ни общество!

 

Български ТЕЦ-ове горят боклука на Италия

автор:Дума

visibility 108

4 милиарда лева годишно доплащат пациентите в болниците

автор:Дума

visibility 89

Спират топлата вода в няколко района в столицата

автор:Дума

visibility 95

КЗК шикалкави за Ковачки, правела секторен анализ

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 163

Очакват 21 тона злато от "Ада тепе" за 8 г.

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 163

Могат да се подават искове срещу фалиралата "Олимпик"

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 163

Пчеларите се оплакаха от слаби добиви и ниски изкупни цени

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 163

Огън бушува по цялата Земя

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 163

"Союз МС-14" пак ще пробва да се скачи с МКС

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 163

Ким се хвали с нова ракетна установка

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 163

НАСА разследва първото престъпление от Космоса

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 163

Законът "Анти-Нинова" няма да спре БСП!

visibility 401

/ брой: 163

Бухалка по сървъра

автор:Валентин Георгиев

visibility 252

/ брой: 163

Поуката

автор:Деси Велева

visibility 186

/ брой: 163

Еленко Божков: ЕС може да забави процедурата за "Белене"

автор:Мая Йовановска

visibility 332

/ брой: 163

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ