За криво колело прав път няма
/ брой: 165
Христо В. Христов - Референта
Преминал през вековете, в битки и робства е оцелял. Освободил се от турското робство, за 66 години води четири войни. Българските воини сътворяват чудеса от храброст по бойните полета и при най-тежки условия печелят битките. Жените и децата всеотдайно се трудят и изхранват армията. От тези войни само една е оправдана, останалите са натрапени от продажни политици и са с жестоки последствия за страната.
Въпреки всичко и вътрешните борби, народът се труди и страната се възражда. След 9 септември 1944 г., под ръководството на Българската комунистическа партия и с безкористната помощ на СССР, започва бурно строителство и възстановяване на разсипаната от войните държава. С ентусиазъм народът се трудеше денонощно. То бяха бригади, съботници и всякакви обществени инициативи, та държавата просперираше. Така с този народ за 45 години България от изостанала аграрна страна се нареди на двадесет и осмо място по икономика в световната класация. Бяха построени над 3000 завода, модернизирано беше селското стопанство, армията ни беше най-престижната на Балканите. Високи бяха културните постижения, имахме международна младежка асамблея. Ликвидирана беше безработицата. Образованието и здравеопазването бяха безплатни. Стотици почивни станции и санаториуми осигуряваха почивките и лечението на трудещите се. Беше създадено гражданско общество, при което хората безвъзмездно се включваха в полезните за обществото мероприятия. Обикновените хора си строяха жилища и бяха сигурни в бъдещето си.
След 1989 г., поради предателство и световни сътресения, алчният капитализъм наложи новия световен ред. Идеология няма, доминира алчността за печалби и силно класово разслоение.
В България разни ренегати и нереализирали се отрепки започнаха и продължават да рушат създаденото за четиридесет и пет години. Както е казал мъдрият български народ, във всяко стадо има и мърша. От трибуната на Народното събрание и по медиите разни глашатаи хулят и отричат направеното. Изправят се срещу нашата освободителка Русия, дори се готвят да воюват срещу нея! - каква черна неблагодарност!
В една телевизия редовно се изявяваше Антон Тодоров. Този човек, изтъкан от злоба, рови из архивите, намира кокошкарски пропуски от онова време и злобно ги пропагандира. С Недялко Недялков стигнаха до заключението, че БКП трябва да се извини за направеното през социалистическото време. Аз пък питам Недялков ще се извини ли на Бургас за дядо си, който е наложил новата власт в града и е бил първи секретар на БКП?
На "архиваря" Тодоров ще препоръчам да се зарови по-дълбоко в документите и да каже:
♦ Какви са фондовете и задълженията на България на 9 септември 1944 г., на 10 ноември 1989 г. и сега.
♦ Да извади архивите по т.нар. възродителен процес и да обяви какво пише в тях.
♦ Да каже колко пари са дали "комунягите", както се изразява той, за възстановяването на София и другите градове, пострадали от бомбардировките.
♦ Колко са изплатените репарации за участието ни във войната и кой е виновен за това участие.
♦ Да каже какви са били цените и заплатите през петдесетте години на миналия век и какви са сега.
Народната мъдрост казва: "Който не работи, той не греши". Вярно е, имаше и обективни и субективни грешки, но направеното беше налице. Всичко беше дело на славния български народ. Тези клакьори нека излязат с биографиите си, та да видим къде са учили и какво са работили. Засадили ли са поне едно дърво в живота си? Биографиите си трябва да обявят и всички кандидати за народни представители и други високи постове.
Настъпило е класово разслоение – богатеещи се милионери и милиони с нищожни доходи. Пенсионери с 250 лева пенсии и говорителки от Народното събрание като Караянчева, Атанасова и Дариткова с прически за толкова пари и с чанти за по 700 лева.
Някои грешки на управляващите може да бъдат простени. Но да оставят родителите си, които създадоха тази държава, с 250 лв. пенсия никога не може да бъде простено. Ясно е, че славният български народ може да върши чудеса, когато има добри ръководители. Наближават избори, нека всички излезем и гласуваме в тази връзка.
На Антон Тодоров и клакьорите ще напомня сентенцията: "За криво колело прав път няма!"