За кого бие звънецът?

От утре нататък девет месеца в българските училища ще звучи звънецът. Време колкото да се роди едно дете. Но днес е различно, днес бие Звънецът. Онзи, който винаги е първи. Който среща учителя с десетки нови малчугани, чиито лица, глъч и пакости той ще помни години напред. Който за всекиго от нас е звучал различно и който ни връща при нашата първа учителка години назад.     
Този път обаче е особен. Защото наред с цветята и радостта в училището живее тревогата. Тревогата от един недомислен и недовършен нов закон, стоварил върху хиляди учители и деца никому ненужни и вредни "реформи". Тревогата от едни прясно остригани нови учебни програми, останали без национален живец, от които думичките Родина и Просвета бяха изгонени. Тревогата от един приоритетно недостигащ бюджет за училищата и учителите, на които винаги им обещават повече и винаги им дават по-малко. Тревогата за едно умно поколение, което се превръща в аналфабет и за което винаги са виновни учителите, не "риформите" на държавата.  
Но днес бие Звънецът. Неизтребимият. Затова, даскале, вярвай ни: Ти можеш! Въпреки държавата! За нея бие тревога Звънецът. Ученици, наши деца, вие ще знаете, ще сте модерни и ще сте българи! Можете! На добър час!