За индивидуалния и социалния принцип на възпитание

За изявите на част от най-талантливите ни ученици на международни олимпиади и наградите от правителството за съответните техни ръководители и училища научаваме с огромно удовлетворение. В същото време расте тревогата от броя на неприбраните, отпадналите и незавършилите дори начално и основно образование. За медалистите - награди по 10 000 лв. за училището (Похвално!), а за трудно прибраните и обучени с невероятни усилия на учители и ръководители кога ще се сетим?
В последно време сме свидетели на някои прибързани и в не малка степен половинчати нововъведения на МОМН, които доведоха до тревожно влошаване на реда и дисциплината в училището, до невероятно голям брой неприбрани и отпадащи от училищното обучение подрастващи. Удовлетвореност предизвиква позицията на МОМН, че за настоящата учебна година приоритети ще са квалификацията на учителите, превенцията на отпадащите ученици и засилване на възпитателната работа за оздравяване на взаимоотношенията, реда и дисциплината в училище.
Имам основание да запитам не е ли малко късно? Защо забравиха през последните години, че свободата и изискванията за ред не се противопоставят.
До 1989 г. превес в образователната ни система имаше социално-ценностното възпитание, докато в момента се наблюдава преход към индивидуално-ценностно. На настоящия етап от развитието на обществото се налага да се преосмисли противопоставянето на тези два принципа, защото те не се изключват взаимно, а се предпоставят.
За съжаление този толкова важен проблем е оставен в продължение на 20 години да се интерпретира плуралистично. Това позволява на МОМН непрекъснато да експериментира като се нарушават важни принципи на приемствеността между традиции и нововъведения за сметка на възпитанието на подрастващите.

Доц. Петко Кръстев,
Кърджали