За една по-албанска Македония...

Александър Стоянов

След като хиляди албанци заляха улиците на македонските градове, а милион и повече се събраха в Тирана, все с една цел - честването на деня на албанското знаме, албанската кауза получи нов мощен тласък с оправдаването на Рамуж Харадинай. Лидерът на косовските албанци се завърна отново в политиката на своя народ с обещание за една по-велика Албания. Същевременно албански националисти заплашиха, че "Македонско девойче" скоро няма да се чува на запад от Вардар...
Ако аз бях македонец, щех да се замисля сериозно за това, което очаква държавата ми в бъдеще. За съжаление македонците продължават да хвърлят ценни ресурси на вятъра, залагайки на монументални строежи, фабрикуване на историята и безплодни спорове около името на страната с Гърция. Към това се добавят и разгорелите се наскоро противоречия между София и Скопие. България най-сетне заяви твърдо, че пътят на Македония към Европа минава през зачитането на нашата страна, нашия народ и нашата история. Ако бях македонец, наистина щях да се замисля! Да се замисля дали си заслужава да антагонизирам  всичките си съседи, докато единственият народ, от чието влияние трябва да се боя, се нанася в задния ми двор и скоро планира да окупира и моравата отпред, заедно с верандата.
Около 25% от територията на Македония е населена с над 45% албанско население, което, за разлика от македонското, се увеличава доста бързо, не на последно място и чрез прилив на албански семейства от запад. Ако Скопие иска да запази контрола над Македония като държава на македонците, на вардарските кратунки няма да им навреди да спрат да се занимават с "византийците" и "бугаро-татарите", а да подредят нещата в собствената си страна, на която едва ли й остава повече от десетилетие живот в сегашния й вид...