За джинси под земята

Юлия Кривошапко

Небилетната част от доходите на столичната подземна железница искат към 2020 г. да бъде увеличена с 35 процента. Това съобщи ръководителят на Московското метро Иван Беседин на форум, посветен на развитието на обществения транспорт в големите градове на Европа.
Специално за "Российская газета" той уточни, че става въпрос за допълнителна печалба от 10-13 млрд. рубли годишно. Тези пари метрото се надява да получи от изграждането на търговски центрове в околностите на нови и вече съществуващи станции.
Набелязаната програма е голяма. През следващите 7 г. се планира да се построят няколкостотин хиляди кв. м търговски площи.
"Ще привличаме инвеститори и ще строим сами, използвайки кредитни ресурси, а след това ще даваме тези площи под аренда на големи фирми - каза Беседин. - Вече има желаещи да работят по такива схеми и с тях се водят преговори".
Ръководителят на столичното метро е убеден, че новият проект няма да създаде допълнително натоварване на териториите, разположени до изходите на станциите на метрото. Там нямат намерение да изграждат паркинги, защото от тях няма да има нужда. Новите търговски центрове ще бъдат изградени преди всичко за пътниците на метрото, които искат да влязат в магазина на път за вкъщи.
Московското метро и днес се опитва да печели, давайки под аренда територии под земята. Печалбата обаче не е голяма. Основният доход - приблизително 40 млрд. рубли годишно - подземната железница получава от продажба на билети. В бъдеще обаче всичко може да се промени.
"Ние проектирахме модел за работата на метрото до 2020 г., като взехме предвид всички планове за нови станции и увеличаване на пътникопотока. В крайна сметка изчислихме, че разходите ще изпреварват доходите - каза Беседин. - За решаването на проблема в перспектива щеше да се наложи да търсим допълнителни пари в столичния бюджет, да бъркаме в джоба на пътниците, или да увеличаваме небилетната част от доходите на метрото. Решихме, че последният вариант е най-правилният".
Ще припомним, че програмата за развитие на столичното метро предполага, че през следващите години ще бъдат изградени 145,5 километра линии на подземната железница, 67 станции, 7 електродепа, а също така ще бъдат реконструирани 8 съществуващи депа. За това ще са нужни близо един трилион рубли.
Ръководството на метрото и столичните власти искаха част от парите да бъдат от федералния бюджет, но финансовото министерство не подкрепи идеята за такава помощ. Иван Беседин междувременно смята, че въпросът изисква по-нататъшно обсъждане.
"Дори за съвсем не беден град, какъвто е Москва, такъв проект е прекалено скъп, ако се опитаме да го реализираме сами - смята той. - Федералният бюджет задължително трябва да участва в развитието на този транспорт. Първо, в големите градове метрото играе ключова роля за предотвратяването на транспортни колапси. Второ, ако говорим за столичното метро, то поне 30% от пътниците му не са жители на Москва. Затова развитието на съществуващата мрежа трябва да е грижа не само на столичното правителство".
Москва далеч не е единствената столица, където развитието на обществения транспорт отдавна не е лукс, а остра необходимост.
"Бързото увеличаване на градското население води до увеличаване на броя на всекидневните пътувания, което на свой ред оказва влияние на транспортната инфраструктура - отбеляза на форума генералният секретар на Международния съюз на обществения транспорт (МСОТ) Алън Флауш. - Увеличаването на мобилността изисква допълнителни мощности". Без инвестиции обаче, в това число бюджетни, задачата не може да бъде решена. За да обърнат внимание на властите към този проблем, ръководителите на шест най-големи транспортни предприятия в Европа, в това число Московското метро, подписаха в Рим специална декларация. В нея се казва, че повишаването на дела на обществения транспорт в големите градове ще подкрепя икономическия ръст, който е толкова необходим сега на Европа и Русия, ще стимулира развитието на бизнеса и създаването на нови работни места.
"Именно градовете са двигатели на икономиката - подчерта Алън Флауш. - В тях са съсредоточени 80% от световното производство; в тях живее половината от населението на земното кълбо и в тях се формират работните места и иновациите. Ефективната организация на транспорта в градовете създава възможност за икономически ръст и социална интеграция. Надяваме се, че политиците и занапред ще имат предвид тези аргументи, когато разпределят финансирането".