За дигиталните окови, маскирани като лукс

Ако утре Карл Маркс и Адам Смит се събудят от гроба и влязат заедно в една модерна българска фирма, и двамата ще изпаднат в ужас. Маркс ще види, че българските работници вече не носят скъсани дрехи. Имат най-новите айфони в джоба, купени на изплащане, карат коли на лизинг и обядват в лъскави молове. Но когато погледне под повърхността, ще установи, че те са същите роби. Не на фабриканта, а на дълга. Роби на кредитната карта, на ипотеката за следващите 30 години, на заробващия бърз кредит, който ги държи в капана на вечното подчинение. Дигитални окови, маскирани като лукс.
Смит ще види, че „невидимата ръка“ на пазара е брутално ампутирана. Той ще завари пазар, превърнат в заложник на картели, монополи и тежка бюрокрация. Вместо предприемачески дух, ще види олигополи по рафтовете в магазините, които изстискват българския производител и задушават всеки малък бизнес в зародиш. 
Живеем в реалност, в която системата възнаграждава притежанието, а не създаването. Капиталът вече не инвестира в реални фабрики, в наука или в хора. Той инвестира в самия себе си. 
Преди половин век великият икономист Джеймс Тобин предлага една гениална идея - микроданък върху финансовите спекулации на Уолстрийт. Неговата цел беше да спре алгоритмите, които печелят за една секунда повече, отколкото учен, откриващ лекарство за рак, за цял живот. 
У нас нямаме Нюйоркска борса, но имаме своя собствена, изкривена спекулативна система. Замислете се. Днес у нас един спекулант купува десет апартамента "на зелено" в София само за да ги препродаде седмици след Акт 16 на двойна цена, без някога да е живял в тях. Той печели милиони за месеци, докато един български лекар, учител или инженер не може да си позволи собствен дом за цял живот. 
Когато търговските банки у нас генерират милиардни печалби, не като инвестират в българското производство, а като просто вдигат таксите за превод на заплатите ни, това не е икономика. Това е ценностен фалит. Тогава трудът е обезценен. Реален продукт няма. Има просто преливане на пари от единия джоб в другия, докато средната класа изчезва. И т.н.
Ето ви предложение. Да сложим “пясък в колелата” на българската спекула. Да адаптираме "Тобин" за българската реалност, като наложим Данък върху спекулативните транзакции в секторите, които надуват балони и изпомпват доходите ни. 
Например, имотен "Данък Тобин" - процент върху сделките при препродажба на жилище в рамките на по-малко от 24 месеца от купуването му. Купуваш дом за семейството си, данъкът е нула. Купуваш и препродаваш веднага с цел бърза печалба, плащаш данък за спекула. 
Друг пример. Такса върху банковия картел. Облагане на излишните приходи на банките от административни такси, за да финансираме с тези пари напълно безплатни банкови сметки за получаване на заплати, пенсии и стипендии. И т.н. Примери много.
Нека капиталът плаща за това, че паразитира върху реалната икономика и човешкия живот. Нека пазарът спре да бъде казино, в което обикновеният работещ българин винаги губи. Пазарът има нужда от правила, а капитализмът - от сърце и разум.

Фейсбук