За 9 месеца кабинетът внесе 1 законопроект в социалната сфера

"Национална стратегия за детето няма от 2019 година"


- Г-н Гьоков, каква би била равносметката Ви в областта на социалната политика от 6 юни 2023 г. до момента?
- Застой и провал. Това е оценката на "Програмата за управление на Република България (юни 2023 г. - декември 2024 г.)" на управляващото мнозинство от ГЕРБ и ПП-ДБ, подкрепяно от ДПС и излъченото от него правителство и нейното изпълнение от гледна точка на социалната политика.
Питате за времето след 6 юни. За изминалите 8-9 месеца, при повече от 300 законопроекта, от Министерския съвет са внесени само 71. От тях законопроектите, касаещи социалната сфера и МТСП (като изключим законопроектите за бюджетите за 2023 и 2024 г., една спогодба за социална сигурност с Албания и две ратификации на Конвенции на Международната организация на труда) са точно... един (1)! И той е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Един законопроект! Това означава, че според МТСП в социалната сфера всичко е наред.
Но с ръка на сърце може да кажем, че това съвсем не е така.
И още нещо: министърът на труда и социалната политика е с недостатъчен административен опит в държавната администрация, но е и в своеобразен конфликт на интереси със сферата, която ръководи - непосредствено преди избора й за министър е заемала длъжността изпълнителен директор на неправителствена организация, която е частен доставчик на социални услуги, лицензиран от Агенцията за качеството на социалните услуги, подчинена на МТСП. Разбира се, говоря за "конфликт на интереси", но не в смисъла на закона, защото по всяка вероятност в случая е спазен духът на закона и всяко нейно участие е заличено. Говоря в моралния смисъл на конфликт на интереси, който не е предмет на закона. Това на практика обяснява фаворизирането и прякото и косвено облагодетелстване на неправителствения сектор в областта на социалната политика.
Всички сме наясно, че основни цели, продиктувани от външно финансиране, на по-голямата част от НПО в България, особено тези, които имат достъп до обществено-политическия живот у нас, са приемане на Истанбулската конвенция, ранно сексуално образование, "толерантност" в мултикултурна среда и други в тази посока. Все неща, които не се приемат от българите, а и част от тях са обявени за противоконституционни.
- Какви ангажименти бяха поети преди 9 месеца в социалната сфера?
- Намеренията на това правителство в социалната сфера са развити в т. 8 – "Трудът и социалната политика" на придобилата напоследък публичност управленска програма: 7-8 законодателни мерки и 16 мерки в изпълнителната власт.
Много са и структурните слабости и проблеми на социалната работа в България, но в действията на МТСП няма визия за решаването им.  
- Кое според Вас от управленската програма е изпълнено?
- Прави впечатление, че в Програмата са залегнали намерения с неясни крайни цели, без да става ясно каква е истинската цел и преследваните резултати.
Притеснително е намерението за изменение и допълнение на Кодекса на труда със заявена цел: повишаване на адекватността на минималните заплати, гъвкава заетост и подобряване условията на труд.
- Какво означава това?
- Скритата цел е ревизия на предложения от БСП и приет от НС механизъм за определяне на минималната заплата. А също и изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с цел подобряване на пенсионната система в България. Подозрението ми е, че промените ще са в посока засилване на тежестта на частните пенсионни фондове за сметка на Държавното обществено осигуряване.
Намерения има и за изменение на Закона за закрила на детето и други законодателни промени в областта на закрилата на деца и промени в Държавната агенция за закрила на детето с възможност за законодателни инициативи. Няма да е изненада, ако тук отново се направят опити за транспониране на "джендър идеологията".
Не се говори за Национална стратегия за детето, а такава няма от 2019 г. Отново имайки предвид профила на министъра, може би е добре да не се отваря и тази тема в този момент.
По това какви законодателни инициативи има едно правителството в различните сфери, се разбира какви са приоритетите му в тези сфери, а липсата на законодателни инициативи от страна на Министерския съвет (инициирани от МТСП) в социалната сфера, означава, че този кабинет няма приоритети в тази сфера. Или приоритетите остават само написани в Програмата.
- Социалният министър и правителството през януари направиха заявка за "рестарт" на демографското развитие. Има ли според Вас наченки в тази посока?
- Накратко: не! За демографската криза, която вече прераства в катастрофа, заедно с бедността, нарастващите неравенства и регионалните диспропорции, които са сред основните проблеми и са сред най-големите заплахи за България и българското общество, няма представени систематизирани решения. За изминалото време на управление на това правителство няма и конкретни решения и действия за ограничаване и преодоляване на продължаващо влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната сигурност от намаляващия брой родени деца, миграцията и високата смъртност, от нарастващото социално разслоение и бедност, от продължаващото обезлюдяване на голяма част от регионите на България.
Това налага извода, че икономическата и социалната обстановка в България, създадена от това правителство, не стимулира младите българи да създават и отглеждат свое поколение. А и Стратегията за демографско развитие 2012/2030 не работи. В същото време неравенствата, бедността, силното разслоение в обществото (във всякакво отношение) продължават да се задълбочават.
Дълго може да се говори за социалната политика на това правителство или по скоро за нейната липса, но ще завърша с това: при това управление държавата не е гарант за законност и равенство пред законите за всички, включително и за социално равенство. Това правителство не защити националните ни интереси и подчини страната на чужди интереси. Това правителство е полезно за себе си и за партиите от сглобката, но е вредно за България.
Добре е, че министър-председателят подаде оставката на правителството, но още по добре ще е да се разтури "сглобката" и да отиваме на нови избори!
- Нивата на безработица нарастват, макар и незначително, а министърът на труда отново заговори за "внос" на работна ръка от трети страни. Според Вас това ли е единственият изход от недостига на квалифицирани работници?
- В интерес на истината нивото на безработицата в България се задържа на безпрецедентно ниски нива и през януари - 4,4%, и е по-малка от средната за ЕС, която в еврозоната е 6,4%, а в ЕС като цяло е стабилна на 6%, по данни на Евростат. Разбира се, това не се дължи на някакви целенасочени действия на това правителство, а на редица други фактори, като например миграция на работната ръка от България към други, по-богати държави, където заплащането на труда е в пъти по-високо от България.
Въпреки това, място за успокоение няма.  
Агенцията на ООН по труда наскоро обърна внимание, че икономическото възстановяване след КОВИД кризата се забавя и изрази сериозна загриженост, че това заедно с продължаващите все още локални военни конфликти и предизвиканото от тях геополитическо напрежение и застоя в производителността, задълбочаването на бедността и неравенствата, както и все още сериозната инфлация, ще се отразят негативно на заетостта, респективно и на увеличението на равнището на безработицата в световен мащаб. Това няма да подмине и България. Вече започват да идват тревожни сигнали от страната в тази посока. Като пример мога да дам сигналите от комплекса "Марица изток", където въгледобивът и производството на електроенергия ще намаляват заради недалновидните действия и на това правителство. Това скоро ще доведе до освобождаване на работна ръка и при липсата на адекватни политики, програми и мерки за освобождаваните хора, неминуемо ще доведе до увеличение нивата на безработица.
Ще обърна внимание и на факта, че МТСП не успя да защити в Бюджет'2024 адекватно финансиране по Националния план за действия по заетостта. А това е един лост за справяне с безработицата и единствената възможност за нискоквалифицирани и продължително безработни.
А "вносът" на работна ръка от трети страни (извън ЕС) не е решение на проблема с липсата на квалифицирана работна ръка в България. Говори се за такъв внос по-скоро с идеята, че тази работна ръка ще е с по-ниска цена, т.е. няма да претендира за високи нива на заплащане на труда, а това  ще оказва натиск върху нарастване на заплатите у нас. Но това ще кара квалифицираната българска работна ръка да търси реализация извън страната.
Разбира се, внос на работна ръка в България трябва да има, но само на квалифицирана и то при засилен контрол и при защита на националния ни пазар на труда.
- Само социалната и здравната политика ли са причина за ниската оценка за правителството на Николай Денков?
- Обществената оценката за правителството е безпрецедентно ниска. Българите, видно от различни социологически проучвания, оценяват това управление с най-ниската стойност на доверие в най-новата ни история.
Една от причините е тоталното разминаване между твърденията на управляващите за успешни реформи и успешно управление и обществените нагласи за това управление.