За 17 г. членство в ЕС сме усвоили едва 40% от еврофондовете
/ брой: 226
След 17 години членство в Европейския съюз (ЕС) очакванията на българите не се оправдават, заяви гл. ас. д-р Цветомир Цветков от СУ "Св. Климент Охридски", който представи доклад "Социални и икономически ефекти от членството на България в Европейския съюз" по време на юбилейната научна конференция, посветена на 75-ата годишнина от създаването на Института за икономически изследвания при БАН.
Според Цветков влизането на страната в ЕС e било натоварено с очаквания да се повишат стандартът на живот и брутният вътрешен продукт (БВП), да се намали неравенството между хората с най-ниски и най-високи доходи, да се спре корупцията. Очакванията обаче не кореспондират с фактическите обстоятелства от членството ни в ЕС, каза той.
Другата голяма надежда са били еврофондовете. След влизането на България в ЕС има ръст на средствата от еврофондовете в икономиката ни, впоследствие се оказва, че само около 30-40 на сто от ресурса са усвоените средства в различните програми, посочи Цветков.
Икономическият растеж на България през периода 2000-2006 г., т.е. преди влизането в Съюза, е бил средно 5,7 на сто, а след това през 2007 г. се свива до 2,39 на сто. Това се дължи на подписаните присъединителни договори, според които България е длъжна да затвори блокове на АЕЦ "Козлодуй" и да спре да субсидира селското стопанско, което води до криза в сектора, смята Цветков.
Той акцентира и върху това, че неравенствата в България растат, като е имало периоди, в които разликата между най-високите и най-ниските доходи е достигала до 40 на сто, а това се трансформира в риск от бедност, който пък е с повишаващ се тренд.
По думите на Цветков надеждата на българите е била свързана и с увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, но се е оказало, че през 2007-2008 г. те са нараснали слабо, а след това тенденцията е да намаляват и да не оказват влияние върху БВП.