15 Декември 2019неделя23:52 ч.

Знание

За 12 години учените в БАН са намалели с една трета

С този темп на отлив от науката България скоро ще бъде изостанала маргинална държава

/ брой: 220

автор:Велиана Христова

visibility 981

Ако отливът на хора, занимаващи се с наука, продължи с темпа от последните години, България няма бъдеще извън ролята си на донор на обслужващ персонал за Евросъюза. За това предупреди при гледането на Бюджет 2020 в ресорната парламентарна комисия проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника в БАН. Висшите училища и научните институти все повече се превръщат в "старчески домове", за половината места за докторанти няма кандидати или се приемат хора с ниски интелектуални резултати и ако до 3-4 години не се промени политиката, ако не престане експортът на "мозъци" и не се вземат мерки за задържане на научния потенциал, ще стигнем до катастрофа, заяви той. Депутати от мнозинството намериха тези думи за пресилени. Но нека видим какво показват фактите, отразени в отчетните доклади на БАН за последните години.

От 2006 до 2018 г. учените в БАН - хабилитирани и нехабилитирани, са намалели точно с 30,15% - били са 3675, останали са 2567. Академиците, които работят на щат в академията, преди 12 години са били 34, през 2018 г. са 5 (минус 85,3%). Член-кореспондентите от 41 са останали 31 (спад 24,4%). Само при професорите има ръст - през 2006 г. са били 319, през 2018 г. те са 413 (увеличили са се с 29,5%). Доцентите обаче от 1492 са намалели на 902-ма (минус 33,5%). Най-младите учени - асистентите, преди дузина години са били 1789, сега намаляват с над 500 и остават 1216 (свиване с 32%). През 2006 г. в академията са се обучавали 681 докторанти, в последната отчетена година те са само 438 (спад с 35,7%). Т.е. виждаме, че почти всички категории учени са се стопили с около 30%. Тепърва предстои да разберем какво ще покажат данните от отчета за 2019 г. Причините са и в естествения отлив по възраст; и в безобразните финансови и морални удари, които науката понесе особено по времето на Симеон Дянков; и намаляването на престижа на научната професия у нас (никой не обича знаещите, те са опасни); и в изтичането на "мозъци" (по темп на емигриране България се нарежда на първо място в ЕС, според данните на Евростат); и в преминаването на работа към други сектори заради ниските заплати в науката. Ако всички тези процеси продължат по досегашния начин, проф. Аврамов ще се окаже напълно прав - България постепенно 

ще се превърне в интелектуална яма 

на континента. Нека си припомним, че в края на май т.г. , когато в парламента се обсъждаше отчетният доклад на БАН, в ресорната комисия председателят на академията акад. Юлиан Ревалски съобщи, че само за последната една година - от 2017 до 2018 г., учените в академията са намалели със 116, а до 6 години половината от изследователите ще се пенсионират. Да напомним, че хабилитираните учени и преподаватели в институтите и във вузовете в България са единствените работещи, чиято пенсионна възраст е закована в Кодекса на труда на 65 години плюс "бонус" до 3 години по решение на научните съвети на място. За никоя друга категория не е поставено ограничение и това е само един пример за  отношението към общността на знанието. 

Както във всички сектори, така и в науката има много проблеми, но от години хората с най-високата професионална квалификация в България алармират, че основното, което гони хората от науката, са ниските заплати. Оправданието на властта, поне в последните 10 години, винаги е, че БАН, както и вузовете, е автономна и сама определя числеността на персонала си, затова сама си е виновна, че има мизерни заплати - много под средната за страната. Цинично оправдание, понеже отпусканият за академията бюджет едва покрива дори настоящите ниски заплати с осигуровките и много малка част от другите разходи - повечето институти години наред плащат тока и отоплението си от собствените си средства, основно от проекти. Къде другаде ма такава държава?! Няма как академията да повиши заплатите, като намали броя на учените, понеже, за да се прави наука в изследователска среда, в екипите трябва да има някакъв разумен минимум от хора. ДУМА неведнъж е посочвала, че докато държавата България дава за академията си около 45 млн. евро, сродните институции СНРС във Франция и "Макс Планк" в Германия например получават от държавите си над 1 млрд. евро. Дори академията на науките в Румъния е почти два пъти по-добре финансово осигурена. А научната дейност, за разлика от всички други човешки дейности, е еднаква навсякъде и следователно няма как нашите учени да се конкурират с колегите си в Европа и по света при разлика във финансовата осигуреност в десетки пъти. Бяхме стигнали дотам, че в ЕС отхвърляха висококачествени български научни проекти с мотив, че България не осигурява учените си достатъчно и никога не се знае какво може да стане с проектите. Въпреки това нашите учени успяват да печелят проекти в международните програми, което не е хвалба за тях от моя страна, а е по-скоро изумление. 

Много отдавна учените и синдикатите настояват да се определи минимален праг на заплатите в интелектуалната научна дейност, под който да не може да се пада. И тази година Университетските синдикати например настояха да се направи таблица за

заплащането по длъжности

на учените и преподавателите, както е за много други публични сектори, защото системата на знанието е единна и не може професор да получава колкото начинаещ учител, а асистентът - два пъти по-малко. Но отново никой не им обърна внимание. Нещо повече - БСП вече във втори парламент няколко пъти внася предложение към различни закони за минималния праг на заплащане в науката по длъжности, като се започне от поне две минимални заплати за страната за асистентите и се върви нагоре по длъжности. Но властващите от ГЕРБ и коалиция всеки път отхвърлят това предложение с абсолютно несериозни мотиви, а по-скоро бих казала, че никой от тях не се и замисля за какво става дума. Обикновено, когато се отчитат резултатите, в НС от кумова срама звучат празни фрази, че държавата е в дълг към академията, но нищо повече. 

През 2019 г. към бюджета на БАН, който бе 94,1 млн. лв., се наложи да се додадат още 5 млн. лв. за покриване на ръста на минималната работна заплата.  Така бюджетът на академията стана 99,1 млн. лв., а за 2020 г. са предвидени 105,6 млн. лв. Има ръст,  хвалят се вносителите от ГЕРБ. Само че идната година се прави 10% увеличение на заплатите в бюджетната сфера и с около 9% - на минималната работна заплата. Т.е. голямата част от въпросния ръст отново ще отиде за покриването на тези разходи. И пак ще си останем на същото ниво на условията за научна дейност, което прогонва младите, пък и "старите", изследователи от България. 

Повече работа за същите пари

Освен това, в сайта на МОН е публикуван за обсъждане до 29 ноември т.г. проект за промяна в постановление, според която всички държавни институции ще трябва да искат консултации от БАН по  важните въпроси в своите ресори, за които академията има научен капацитет. Прекрасно, защото може би най-сетне някой ще започне да чува какво казва науката, което досега не се случва. Само че... Според проекта, финансирането на тези консултации е за сметка на бюджета на БАН, т.е. от същите недостигащи пари, срещу същите мизерни заплати. Мотивът е, че от тази година с добавка в Закона за БАН бе записано, че субсидията се дава за основни, за администратирани дейности и за национално възложени дейности. Обаче. Нормалното би било както фирмите сключват договори с науката и си плащат за продукта, който получават, така и държавата би трябвало да прави същото, понеже собственостите са равнопоставени по закон. Ала спрямо науката очевидно продължава да се прилага принципът "Плащай си, за да работиш". 

Уточнение

В хартиения вариант на ДУМА в материала "Съпротивата през очите на един "партиен еретик" във вчерашния брой е допусната грешка. Върбан Ангелов, който е цитиран, е не баща, както е написано, а е тъст на акад. Николай Тодоров. Извиняваме се на читателите. 

Строят АМ „Хемус” без разрешителни

автор:Юлия Кулинска

visibility 114

/ брой: 241

БСП избира лидера си на 26 април

автор:Юлия Кулинска

visibility 58

/ брой: 241

България може да съди Европарламента заради пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 241

Едва 2 от 27 марки у нас са истински шоколад

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 241

Дават водни помощи от средата на 2020 г.

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 241

НАП ще ни попълва декларациите

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 241

Искат нови бежански центрове по границите на ЕС

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 241

Арести в Албания след смъртоносния трус

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 241

Русофобията вреди на Полша

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 241

Меркел се оплаква от недостиг на специалисти

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 241

София 2019 - зеленото е още мечта

автор:Деси Велева

visibility 41

/ брой: 241

Когато образованието не е ценност

автор:Боян Бойчев

visibility 64

/ брой: 241

"Еврейското читалище" чества вековен юбилей

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 241

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ