20 Септември 2020неделя20:09 ч.

Гневът на чилийците наложи лява политика на десния президент Себастиан Пинера

ГЛОБУС

Южна Америка между лявото и дясното

Социалната политика се налага не само чрез властта, но чрез бунтове срещу управлението

/ брой: 217

автор:Елиана Иванова

visibility 1538

Южна Америка преживява бурни и разнопосочни времена с редуване на десни и леви тенденции, на десни и леви вълни.

Сътресенията в Боливия доведоха до оставка на президента социалист Ево Моралес, който е първият държавен глава на тази страна от индиански произход. Напрежението в страната се засили, след като той спечели четвърти мандат. Според някои коментари недоволството бе насочено не толкова срещу политиката на Моралес, която е считана за успешна, колкото по-скоро срещу фигурата на президента, който според опозицията и част от избирателите, се е задържал прекалено дълго на власт. В това те видяха заплахата за демокрацията в Боливия. Тези кръгове възприеха преизбирането му като централизацията на властта, което пък било покушение над демократичната традиция в страната. 

Според обаче други коментари Моралес просто е бил свален от десните сили и отстраняването му ще насочи боливийското махало към дясната политика. Както е в Бразилия, Колумбия, Чили, Перу. Не са безпочвени подозренията, че зад всичко това стоят САЩ, защото Моралес подкрепяше венецуелския си колега социалист Николас Мадуро.  

Какво обаче ще изгуби страната с неговото отстраняване? Боливия остава най-бедната страна в Южна Америка, но по време на мандата на Моралес икономиката й нараства със стабилни 4,6% годишно, а коефициентът на бедност е намалял почти наполовина. Частичната национализация на петролния и газовия сектор на Боливия, заедно с високите стокови ставки допринесоха за растежа, а инвестициите в социални програми и инфраструктура вдигнаха авторитета на лявата политика. Моралес положи и немалко усилия за подобряване условията на живот на индианската част от населението на страната. Всичко това едва ли ще се съхрани след него. 

Втори месец масовите протести разтърсват Чили, преживяло драматични обрати в миналото. Протестите започнаха в столицата Сантяго като мирни демонстрации срещу транспортните цени (най-вече повишените цени за метрото). Постепенно протестите прераснаха в бунт из цялата страна. Най-малко 20 души загинаха в размириците, а над 1000 бяха ранени. Безредиците накараха президента Себастиан Пинера да обяви извънредно положение. Това пък събуди мрачните спомени за диктатурата на Пиночет (1973-1990). Чилийци  са разочаровани от нарастващите разходи за живот, ниските заплати и пенсии, липсата на образователни права, лошата система на обществено здраве и осакатяващото неравенство. В страната се изразходва под 11% от БВП за образование, здравеопазване и пенсии. 

Заваляха призиви за оставката на президента Пинера и на 22 октомври той обяви отстъпки. Те включват по-високи разходи за пенсии и здравеопазване, повишаване на минималната работна заплата и стабилизация на цените на електричеството. Тези мерки ще струват на правителството $1,2 млрд. В края на октомври президентът смени и 8 членове на кабинета си, с което се опита да материализира обещаното "ново време". 

Протестиращите настояваха и за смяна на настоящата конституция. И в понеделник бе обявено, че властта започва работа върху нова конституция, сегашната датира от диктатурата на Аугусто Пиночет. 

В случая с Чили лявата тенденция взема връх не със спечелването на избори и вземането на властта, а с налагането на конкретни леви искания и политика на едно дясно управление.

Подобно нещо тази есен се случи и в Еквадор. Там през септември консервативният президент Ленин Морено под натиска на МВФ подписа указ за премахване от 3 октомври на субсидиите за дизелово гориво и бензин. Цените хвръкнаха нагоре с над 120%. Страната също беше залята от протести, в някои градове те прерастваха в безредици. Последните няколко десетилетия недоволството в Еквадор доведе до оставки на трима президенти. И уплашеният Морено се видя принуден да отмени указа си.

В Аржентина обаче лявата вълна взе връх, влизайки във властта. Опозиционният перонист Алберто Фернандес спечели президентските избори, а идеологията на перонистите се смята за алтернатива на неолиберализма в Аржентина. Всъщност лявата вълна не просто влезе, а са върна във властта в Аржентина. През 2017-2015 г. държавен глава бе също перонистката Кристина Фернандес де Киршнер. 

Съдействие в бъдещето управление й предложи мексиканският президент Мануел Обрадор, който бе избран за държавен глава през декември 2018 г. Така че и в Мексико лявата вълна също триумфира с поемането на властта.

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 683

/ брой: 179

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 1

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 31 милиона

автор:Дума

visibility 52

Над 200 000 починали от коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 169

Как търпим това десет години?!

visibility 1108

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 530

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 806

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ