Ювеналовата злъч на сатирика
Провокативната поредица "Прос(з)тотии" на Митко Динев
/ брой: 247
Иван Гранитски
Чудно е усещането на човек, когато чете или слуша игривите и предизвикателни анекдотично-солени стихотворни етюди и закачки на Митко Динев. Интелигентната публика знае, че подобен тип еротика не е новост за българската поетическа традиция. Още от времето на дядо Петко Славейков датират опитите за създаване на този специфичен жанр. В по-ново време най-категоричният пример са творенията на Трендафил Акациев (както е известно, събирателен псевдоним на известни български поети).
Ако говорим за Митко Динев и неизчерпаемата му словотворческа енергия, той хем е продължител на споменатата тенденция, хем е явление, съвършено ново, оригинално и загадъчно интересно. Притегателната сила на частушките иде не само от богатото въображение, версификаторската свобода и тънкото остроумно чувство, но в не по-малка степен и от сериозния социален подтекст, с който са наситени неговите опуси.
Съвсем съзнателно авторът нарича с провокативното заглавие "Прос(з)тотии" поредица свои сбирки. Понякога стотиците закачливи двустишия и четиристишия се публикуват в някои регионални или национални медии, друг път прозвучават в ефира на радиа и телевизии, а трети път се появяват в изящни и кокетни томчета. Сега любознателният и интелигентен български читател получава може би най-пълното събрание на иронично-сардонично-гротескно-псевдовулгарните творби на Митко Динев.
Крайните пуристи, безхарактерните чистофайници и безполовите герои на днешното време сигурно ще се възмутят, че такова сериозно издателство публикува текстове, които са на границата между скандала и атракцията, които владеят със своето остроумие не само разума на човека, тоест телесната горница (нека отново използваме терминологията на Михаил Бахтин), но и сладострастно галят най-низшите инстинкти, отварят бентовете на подсъзнателните и инфернални стихии. Разбира се, подобен тип възражения трудно могат да бъдат защитени не само чрез естетически аргументи, но и чрез лъжеморални основания.
Митко Динев подлага на подгавряне традиционни слабости на българина, които, уви, днешното време хипертрофира и довежда до пълен абсурд. От такава гледна точка не цинизмът на думите е плашещ и стряскащ, а скритите зад солените думи и изрази морални уродства и аномалии.
Бихме могли да кажем, че Митко Динев е своеобразен политически морализатор. Без да бъде натрапчиво педагогичен, той осмива, подиграва, иронизира, сатиризира, пародира, балаганизира всичко онова, което превръща човека, известен иначе като венец на мирозданието, в скотообразно същество. Но авторът навсякъде внимателно и дискретно внушава лайтмотива на своите послания- не Те, абстрактните злодеи, циници, мошеници, разбойници, уроди са виновни; не Те, а Ние, цялото общество.
Ясно е, че "Прос(з)тотии" (изд. "Захарий Стоянов") е провокативна книга. Авторът, на места с Ювеналова злъч бичува оскотелите порядки и отблъскващите нрави на времето и епохата ни. И може би онези, които най-силно протестират срещу подобен тип четива, са се самоприпознали като главен обект на жигосващия смях на Митко Динев.