Йозеф Хайдн - щастливият гений

Боряна Статкова

Във филма си "Хайдн днес", заснет от него, с негова режисура и сценарий (излъчен от Българската национална телевизия), Найо Тицин разказва за живота на Хайдн, за репетициите и записите през 2009 г. (когато се отбелязваха 200 години от смъртта на Йозеф Хайдн) от известната звукозаписна фирма "Хармония мунди" на творби на именития композитор от различен жанр - Концерт за цигулка, квартети и ораторията "Сътворението на Света". В този документален музикален филм авторът разказва в бързо темпо, с изискани кадри, богати на изразност, за различните творчески периоди на Хайдн.
Идеята беше да се проследят различни варианти на съвременната интерпретация на Хайдн. Затова филмът носи това заглавие - споделя Найо Тицин. Той е насочен към обществените и специализирани телевизионни канали, както и за DVD, което беше приложено към записа на CD. В България БНТ е единствената телевизия, която си позволи този филм (след моя предишен - за спектакъла на операта "Агрипина"). Тя ни дава възможност да видим Виенския новогодишен концерт, да се запознаем с документални филми на Би Би Си за изкуство и да гледаме неделни концерти. Явно класическата музика не е рейтингова тема за  рейтингови филми. Излъчиха го и по Art chanel - специализиран канал за изкуство.
Беше ми любопитно - продължава Найо Тицин - да открия чрез тези различни и по жанр творби, как Хайдн се е формирал, как се е развивал в годините. Да не забравяме, че той живее доста дълго време. Композиторът е от класическата тройка - Хайдн, Моцарт и Бетовен. Приживе е бил най-популярен, най-облагодетелстван, най-харесван, най-поддържан от аристокрацията. Той е водил най-добър живот. Докато Моцарт е трябвало да се бори, да търси с години либрето за опера, Хайдн много по-лесно е намирал либрета. Докато Моцарт не е знаел дали ще му се плати даден концерт или симфония, която е написал, Хайдн е имал на разположение цял оркестър в двореца на Естерхази. За всичко това е получавал солидна заплата, да го кажем с днешна терминология, и това му е осигурявало спокойствието да не се тревожи за насъщния.
В едно от писмата, които цитираме във филма, той самият казва: "В този затворен свят, в който живея, в двореца Естерхази, нямаше по-голям авторитет от мен в музиката. Аз можех сам да експериментирам и никой да не ми казва да стана по-оригинален". В това отношение Хайдн приживе е бил най-щастливият. Впоследствие, след векове, Моцарт се радва на повече популярност, Бетовен - след това.
Музикалният продуцент Мартин Зауер (получил наскоро "Грами" за запис на опера от финландски композитор) на тези три записа има зад гърба си вече 7 награди "Грами", много правилно казва във филма: "Хайдн и Моцарт като качество на музиката можем да ги сложим на едно ниво. Въпросът като че ли е, че Хайдн идва от земята до това ниво, а Моцарт идва от небето и стига до това ниво." По метафоричен начин той обяснява, че Хайдн е по-човешки, по-достъпен, може би затова и по-безинтересен в днешно време.
- Какво ви е най-интересно от живота и творчеството на Хайдн?
- Една от любимите ми симфонии, когато бях в музикалното училище, беше "Прощалната". Това е оригинален начин, с който Хайдн демонстрира съпричастност и подкрепа на оркестъра. Историята не си спомням сега, но един по един музикантите напускат сцената, тъй като има някакви съкращения или по-ниско заплащане на оркестрантите от Естерхази.
Хайдн е свързан много тясно, той е един от най-ярките представители на течението в Германия и Европа "Буря и натиск". Той е ярък представител на Просвещението, което  обръща повече внимание на самия човек. За това диригентът на записите Рене Якобс разказва много хубаво във филма и подчертава, че ораторията "Сътворението на света" от Й. Хайдн, която е по Библията, накрая не завършва с грехопадението на Адам чрез ябълката, дадена от змията. Т.е. в творбата на Хайдн човеците не изпадат в грях, а напротив - "молихме се вече на Господа, а сега нека да живеем живота си". Това е много характерна линия от времето на представителите на Просвещението.
Квартетите на Хайдн са любопитни с изпълнението на една от най-изявените в момента интерпретаторски групи - Ерусалимски квартет. В този филм работим повече над инструменталните творби на Хайдн. Основният ми замисъл в сценария беше как може да се организират репетициите и записите на тези творби от Хайдн, допълва Найо Тицин.