Йорданската Филаделфия ухае на кардамон

Белият град Аман зашеметява със своите сгради от бял камък и с шума си. Многолюден и опияняващ. Носи в себе си духа на древното и на модерното. Навсякъде по улиците се усеща ароматът на кардамон и силни арабски парфюми. Наоколо препускат мъже и жени в разноцветни облекла. Магазините са пълни с традиционни носии, най-вече дамски, понеже женското сърце е по-податливо на изкушения да разглежда и да угажда на своята суета. 

На следващата витрина блести стоманата на перфектно изваяни ножове, саби и остриета, а по-следващата заслепява с многобройните тежки накити от злато. За всекиго има по нещо в столицата на Йордания - материално и духовно. Аман се смята за един от най-прозападните и либерални градове в арабския свят. Разположен е в хълмист район в Северозападна Йордания, като първоначално е бил построен на седем хълма, но днес се простира върху цели 19, наричани джабали. Пием кафе, докато търсим да резервираме хотел, и наблюдаваме глъчката. Прави впечатление, че много жени носят само хиджаб, а по-рядко са покрити с никаб. От време на време може да се забележи и мюсюлманка с напълно открита глава, облечена по европейски. 

Жените излизат свободно на пазар 

или по друга работа, шофират, сядат с приятелки да пушат наргиле и да изпият по някоя разхлаждаща напитка.  

Селището Аман се споменава още в Библията. То става голям римски търговски център и е преименуван на Филаделфия. След ислямските завоевания е присъединен към мюсюлманската империя, а през 1878 г. османските турци заселват града с черкезки бежанци от Русия. След като Османската империя е победена в Първата световна война, хашимитите създават новата монархия и династията им продължава да управлява до наши дни. Под водачеството на крал Абдула II и неговата съпруга Рания в страната съжителстват мирно християни и мюсюлмани. 

След като оставихме багажа си в хотела, въоръжихме се с карта и потеглихме към първата ни спирка - Цитаделата. Комплексът се намира на върха на Джебел Ал Кала, един от хълмовете на Аман. Той е разположен на 850 метра надморска височина и гледа към старата част на града. Улиците са тесни и с голям наклон. Стигнахме до входа малко преди залез слънце. Този исторически обект е заобиколен от 1700-метрова стена, която датира от бронзовата епоха. Тук е емблематичният храм на Херкулес и дворецът Умаяд. Мястото е претърпяло много възстановки и допълнителни строежи през желязната, римската, византийската и умаядската епоха. От Цитаделата гледката е неописуема. Погледът обхваща целия град. В далечината се вижда висок стълб, на който безгрижно се вее йорданското знаме. 

След това се отправяме към следващото си завоевание - Античния театър. Тази великолепно реставриранa сграда е най-впечатляващият остатък от римска Филаделфия. 

Самият театър е изсечен 

в северната страна на друг хълм и има капацитет за 6000 зрители. Ако се изкачите догоре, пред вас ще се разкрие невероятна гледка към града със забързаното му всекидневие. На площада пред театъра са наредени таксита и още щом ни забелязват, шофьорите се присламчват към нас и завързват непринуден разговор: "Откъде сте?", "Нужен ли е ви е превоз?" Измъкваме се любезно, пълни с визитки на шофьори джобове. 

Отстрани на площада с театъра има много будки и сергии, където може да се закупят пари и марки от страните на Близкия изток. Има банкноти от Ирак, Иран, Кувейт, Либия, Алжир и др. Продължаваме след това към пазара, който е живописна съвкупност от хорска глъчка и разнообразие от стоки - екзотични плодове, подправки, наредени на малки разноцветни купчинки, многообразие от ядки, риба и какво ли още не. Смесваме се с тълпата и се впускаме в потока от вълшебство. 

На следващия ден отправяме към друг древен комплекс - Джераш, който се намира на около 50 км от столицата, в северната част на страната, близо до сирийската граница. Това е най-големият и интересен римски обект на Йордания и основен туристически пункт. Неговите внушителни церемониални порти, колонадни алеи, храмове и театри говорят за времето, когато е бил важен императорски център. По пътя разговаряме с нашия таксиметров шофьор, разпитваме го за страната като цяло. Когато отговаря, се обръща основно към моята половинка. И по-рано придобих усещането, че въпреки по-модерното мислене в тази страна, жената си остава второстепенен субект, не съвсем равна на мъжа. Шофьорът ни е палестинец и се казва Абдула, "като краля", уточнява той и се усмихва. Разказва ни, че дълги години е преподавал математика в университета в Аман. "Ако не знаете, да ви кажа - интелектуалният елит на Йордания е основно от палестински произход. Тук живеят около 6 млн. палестинци. Повечето са учители, професори, писатели. Моето семейство емигрира в Йордания след втората израелско-палестинска война, в която убиха баща ми." 

Паметта на Саддам Хюсеин тук е силно тачена, 

защото той е направил много за палестинските емигранти и като цяло за арабските държави в този регион. "Саддам е силно обичан тук. Хората още помнят добрините, които им стори." 

Междувременно навън пейзажът се сменя от пустинен към планински с разнообразна растителност. Научаваме, че водата е оскъдна в Йордания. Основният резервоар се намира в Акаба и оттам се пренася до останалата част от страната, основно в южната, която е по-суха. Докато се разхождаме сред колосалните улици и сгради на римския Джераш, Абдула остава в едно кафене до входа. Времето беше леко облачно, но нямаше изгледи за дъжд. Един час по-късно се изсипа порой. Точно 2 минути, след като небето започна да изсипва своя мокър гняв върху нас и останалите туристи, по античните римски улици се появиха местни, които продаваха чадъри. Бях очарована от търговския нюх на арабите и умението им да обръщат всичко в търговия и печалба. Върнахме се в Аман, но преди да ни закара до хотела, Абдула спря до джамията на университета и ни попита дали бихме му направили добрината да го изчакаме за 5 минути. "Трябва да изпълня своя дълг" - каза, "днес все още не съм се молил, а аз съм добър мюсюлманин и следвам повелите на нашата религия." Религиозните повели тук се следват стриктно, с дълбоко уважение.

Друго незабравимо преживяване беше посещението на пустинята Уади Рум - "Лунната долина". Някога била дом на древни племена и цивилизации, днес пустинята подслонява местните бедуини и е защитена зона. Пустинята обхваща 720 кв. км площ в южната част на Йордания. Огромни планини от пясъчник и гранит, достигащи височина от 1700 м, се издигат като самотни воини от времето на класическите герои, заобиколени от широки пясъчни долини. Тесните каньони и цепнатини прорязват дълбоко планините и укриват древни скални рисунки, оформяни от хората на пустинята в продължение на хилядолетия. Уади Рум се приема за естествения завършек на пустинята Сахара и след нея вече започва същинската арабска пустиня...

Атракции за туристи

Популярното пустинно сафари с джип е необикновена атракция за туристите. Приблизително 3 часа се любувахме на червено-розовата феерия наоколо, създаваща усещането за необятност. Нашият бедуински гид ни разказва историята на всяко кътче, което разглеждаме. В своя огромен камилски кожух, черна къдрава коса, обвита в традиционна кефия, и кожени сандали ни потапя в духа на мястото. Нощта прекарваме в бедуински лагер и нощуваме в палатка. В голяма шатра всички туристи се събираме край голям огън, за да опитаме традиционна местна кухня и да се насладим на бедуинска музика. Смятаме се за късметлии, защото точно тази вечер е пълнолуние в пустинята. Излизаме за малка разходка и чувството е неописуемо. Луната огрява всичко наоколо и изглежда сякаш е ранно утро. 

На следващата сутрин се събираме да закусим в голямата шатра. Има няколко италиански групи, които вдигат невероятен шум. До нас мълчаливо е седнала двойка, с която впоследствие разбираме, че ще споделим такси до Акаба. С половинката ми разговаряме на английски и аз се оплаквам от шумотевицата и от италианците до нас. По-късно се качваме в джипа с другата двойка и завързваме разговор. Оказаха се италианци и бяха дочули възмущението ми по-рано от техните сънародници. Не продумах повече по пътя към Акаба.