Йордан Славейков спечели "Дъбът на Пенчо 2016"

Една година след появата на първия роман на театралния режисьор и драматург Йордан Славейков, книгата получи одобрението и признанието на литературните критици и на младото поколение четящи българи. През април "Последна стъпка" грабна бронзовия Пегас на най-стария национален литературен конкурс за дебютна литература у нас "Южна пролет". Проф. Светлозар Игов, председател на журито на конкурса, определи романа на Йордан Славейков като явление не само за самия конкурс, но и за съвременната българска литература. През изминалия уикенд проф. Игов връчи на Йордан Славейков за романа "Последна стъпка" наградата "Дъбът на Пенчо" за 2016 г. Вече 10 години на 28 май, в деня на годишнината от смъртта на Пенчо Славейков, литературният критик и белетрист присъжда този приз, на който e еднолично жури и носи сам отговорността за дадените отличия. Между носителите на "Дъбът на Пенчо" са значими български писатели, които получават тази награда, още преди да имат по-широко признание и популярност.
"На тазгодишния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в Хасково първата награда за проза получи писателят Йордан Славейков за романа "Последна стъпка". Още когато обявявах наградата, аз казах, че това е не просто най-добрата дебютна проза за изтеклата година, а и въобще един от най-добрите български романи през последните години, което откроява името на Йордан Славейков на един по-широк фон, отбелязва проф. Светлозар Игов. Това е един великолепно написан роман с много оригинална разказваческа поетика. Разказ на членовете на едно семейство - бащата, майката, по-големия и по-малкия син и дъщерята, който разглежда много важни екзистенциални проблеми, върху един сравнително дискретен социален фон. В този роман имаме, може да се каже, много добро съответствие между концепцията на романа като философия за живот и стилистиката на романа или самата разказваческа поетика."
"Още анализирам тези награди и ги осмислям, хората вероятно ще очакват да напиша някакъв следващ фантастичен роман, а аз нямам идея за нищо ново. Добрите идеи не идват всеки ден. Освен ако не си машина за писане, признава Йордан Славейков. Аз съм преди всичко дете на театъра, а в литературата съм гост. Театърът и писането вървят ръка за ръка. Имах нужда да напиша този роман за мен самия. Той няма отношение към читателя, писан е за мен, но не да си го чета сам, а заради мен и поради мен. И ако някой от читателите в парченце от него припознае себе си, сигурно съм си свършил работата."