Йон Салищяну - едно от големите имена на новата румънска живопис
/ брой: 240
Румънският национален музей на Долния Дунав със седалище в град Калараш гостува на Русенската градска галерия с изложба на акад. Йон Салищяну (1929-2011), едно от значимите, представителни имена на съвременната румънска живописна школа. (А според световната критика тя е сред най- интересните в Европа.) Възпитаник на бележити творци и педагози в Букурещката художествена академия "Николае Григореску" (професорите Жан Стериади, Адам Балцану и Самуел Мюцнер, последният е ученик на Клод Моне в Париж!), той работи през целия си живот като преподавател там и обучава няколко поколения млади художници. Творец с голяма международна известност, впечатляващ брой награди, отличия, високи звания (с три персонални музея в Румъния, Китай и Франция!), той е отдавна познат и на нашата публика от експозициите си в София, Русе и Габрово през 70-те и 80-те години и с голямата си награда от Триеналето в столицата през 1996 г., следвано и от изложбата му на "Шипка" 6 през 2001-а.
Чрез тази изложба, включваща 52 негови работи, кураторите, неговата дъщеря, италианистката от Букурещкия университет Оана Салищяну, и директорът на Музея на Долния Дунав, археологът д-р Мариан Нягу, имаха амбицията да го представят - пълно и мащабно, в еволюцията му от експресионистичното към определено абстрактното. От първите му зрели работи от 60-те и 70-те години до последната му, предсмъртна картина, озаглавена "Камъни и Вечност", един шедьовър на абстрактната живопис.
Пейзажи, композиции, портрети, натюрморти, колажи върху платно и хартия, предимно с акрил, предпочитан от него пред маслото, особено през последните десетилетия от живота му - "защото не обичаше да чака съхненето на маслото. Картините му се раждаха спонтанно и бързо. Разбира се, преди да хване четката, той ги обмисляше дълго..." , сподели дъщеря му!. От експозицията се вижда, че Йон Салищяну е безспорен майстор във всички жанрове. Поет в живописта, определено хармонична личност. Уверено борави с мотиви от форми и цветове, като ги въвлича в една, привидно свободна, но добре обмислена игра на елементите. Повечето от работите му излъчват ведро, спокойно настроение, в което няма тъжни и мрачни моменти, а по-скоро лирика и хумор, като вибриращите цветове и експресивни символи създават впечатлението за форми и мотиви от Космоса. Чудесен е цикълът му "Непознатите планети"!
Всъщност, през последните години той създава поредица от тематични цикли, чиито оригинални заглавия говорят сами за себе си: "Готически фронтони", "Лица", "Вибрацията на водите", "Редът на планетите", "Архитектура на мисълта", "Топли геометрични форми", "Врати". И всичко това - при една неповторима, очарователна игра на свободно плуващи цветове и форми в откритото пространство на картината.