Яж, наслаждавай се и... живей

Таня ГЛУХЧЕВА

Вероятно са останали малко хора, които не са чели романа "Яж, моли се и обичай" от американската писателка Елизабет Гилбърт или гледали едноименния филм с Джулия Робъртс...

Колко пъти читателите и зрителите са си представяли как отиват на вълшебния остров Бали, отдават се на екзотиката, наслаждават се на евтината и вкусна храна, правят им божествени масажи и посещават беззъби шамани, за да разберат какво крие бъдещето. Или само за да почиват на плажа. Много са и жените, които подобно на главната героиня от споменатото произведение отиват там в опит да намерят себе си.

Когато човек пристигне на летището в Бали, обикновено екскурзоводът пита: "Да не си дошъл заради филма с Джулия Робъртс? Тази жена ни направи страхотна реклама!" Това е моментът, когато се потапяш в магията на острова, забравяш откъде идваш и заживяваш в коренно различен свят... Място, където само за да попиташ някого на улицата как да стигнеш до плажа или къде има чейнджбюро, той допира дланите си една в друга, слага ги пред лицето си, навежда глава и първо казва: "Благодаря!" Благодарен е, че си спрял точно него, избрал си да го попиташ сред всички останали. Това го кара да се чувства специален и посочен от боговете, че може да ти помогне. Или пък всяка сутрин продавачите оставят съдинка с цветчета - дар за покровителите им, и така ги молят през деня да имат достатъчно клиенти, за да осигурят храна, дрехи и играчки за децата си...

На остров Бали има интересна опция в хотелите: срещу 50 щатски долара наемаш кола с шофьор за цял ден и можеш да отидеш, където искаш. Разбира се, той те насочва и препоръчва да се започне от зоологическата градина. С какво тя е по-различна ли? Обикаляш

на гърба на слон

Обикновено хората яздят кон, магаре или камила, но в Индонезия е характерно да се качиш на гърба на най-голямото сухоземно животно. Изживяването си заслужава, защото буквално сядаш на импровизирана пейка, слагаш си предпазен колан и от половин до един час не можеш да повярваш, че това се случва.

Шофьорът ти показва оризищата, природни забележителности и по някое време спира колата пред... Гората на маймуните. Веднъж влязъл в нея, си заобиколен от тях, а те са много и навсякъде: новородени, малки, големи. Тъкмо решиш, че вече няма, и се появяват дървени и каменни фигури, които ги изобразяват. Вероятно някой би си помислил, че подобно нещо се случва и на Гибралтар, но двете места са несъпоставими.

Определено най-вълнуващият момент е 

срещата с шаман

Не малко хора сред местните са скептично настроени към тях, защото през последните години са се появили много шарлатани, които само вземат парите, а не помагат. Обичат да злоупотребяват с името на Кетут Лиер от спомената творба. В моя случай се оказа, че е починал два месеца, преди да отида. Но "синът му е наследил дарбата му" - уверява ме шофьорът ми. "Не е толкова добър, колкото покойния си баща, но хората са доволни." Когато наближаваме къщата му, цялата е украсена в жълто - цветът на траур на острова. Въпреки че семейството още скърби, приема посетители. Таксата, която иска, е скромна - 15 долара, но ти отделя почти час.

Може би едно от най-любопитните неща за острова е, че храната е много евтина. Затова повечето туристи нямат включени в пакетите си обяд и вечеря, а само закуска. По-скъпи са напитките. Но сервитьорите задължително предлагат безплатна чаша вода - тя е безценна, и не могат да си представят човек да е жаден.

Това, за което трябва да се внимава, е традиционната кухня. Готвачите слагат прекалено много подправки, предимно люти. За всеки случай ти поднасят и допълнителни. Не е необходимо да се прибягва до тях, една лъжица балийска супа е опасна за хора с по-чувствителен стомах.

Ако трябва да посочим един недостатък на острова, то е, че след 17 ч., когато започва да се стъмва

не е безопасно за жени

да се разхождат по улиците. Не важат и никакви правила за движение - всеки сменя лентите и посоките, когато иска, без да дава мигач или да сигнализира по какъвто и да било начин. Затова там не важи това, на което от малки ни учат - да поглеждаме първо наляво, а после надясно при пресичане. На Бали трябва да си въртиш главата през цялото време. Особено, имайки предвид, че няма пешеходни пътеки и може да преминеш, където и когато поискаш. За туристите от "цивилизования" бял свят това е стряскащо отначало и обикновено тръгват, когато видят, че някой друг има същото намерение. Или питат: "И ти ли искаш да пресечеш?" Но след ден-два се свиква.

Почивка на това екзотично място със сигурност те кара да погледнеш на света от друг ъгъл. Може да не ти помогне да намериш себе си, но те обогатява емоционално. И си тръгваш като нов човек след всекидневните масажи. А ако имаш малко повече късмет, си купуваш къща там. Имотите са евтини. Оказва се, че много наши сънародници са се сдобили с място, което дават под наем, когато не са там.