Ян Сверак: В киносалона се създава усещане за общност

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

Звездата на съвременното чешко кино ЯН СВЕРАК беше сред официалните гости на 27-ия "София филм фест". Той получи специалната награда на фестивала и представи най-новия си филм - фентъзи комедията "Витлеемска светлина", в Дома на киното (следващата му прожекция е на 28 март от 18 ч. в кино "Одеон"). Роденият през 1965 г. в Прага режисьор е автор на над 15 игрални, късометражни и документални филма, повечето от които са носители на престижни международни отличия. Сред тях е "Коля", удостоен с "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Ретроспектива с негови творби бе представена в Чешкия център в столицата. Със съдействието на "София филм фест" Ян Сверак даде интервю за читателите на в. ДУМА.

- Господин Сверак, новият Ви филм "Витлеемска светлина" разказва за писател, който живее в паралелни светове сред героите на своите разкази. Не е ли това доста близко до битността на Вашия баща Зденек Сверак - автор на разказите, по които е изграден сценарият, а той изпълнява и главната роля?
- Ние работим върху нашите истории, използвайки собствения си житейски опит, само че го разнищваме до основи и върху тези основи градим новите истории. Баща ми играе във всички мои филми и винаги се превъплъщава в персонаж, който е близък до собствената му природа.
- Във Вашите филми често присъства иронията, сатирата, пародията, фикцията под някаква форма. Карате зрителите да се замислят за важните неща в живота, без да ги натоварвате и потискате чрез драмата и трагедията, които, малко или много, са част от живота на всеки от нас. Така ли е?
- Вие си отговорихте сама. В нашите филми се стремим да изразим това, което ни е на сърце, надявайки се, че ако ние се вълнуваме от тези теми, и публиката ще се вълнува от тях; да чуе отговорите, които предлагаме, решенията, които намираме от собствения си опит. Някои от темите нямат еднозначен отговор - да или не. Например да живееш 60 години с един човек - такава история не може да завърши с щастлив край: просто се прегръщат и си обещават, че ще се обичат още 100 години. Защото дори и в най-хармоничните взаимоотношения на една двойка, когато продължават толкова дълго време, има моменти, в които хората се мразят и им се иска да убият другия. Самото изобразяване на някаква тегоба, която носи всеки от нас, в която те кара да чувстваш, че не си сам ти, който изпитваш тази дилема, помага на кинозрителя да преживее следващия ден. Вярваме, особено баща ми, който е и педагог и хуманист, че животът е достатъчно труден и да показваме това директно във филми е загуба на време. Така само добавяме още товар във везната на тъмната страна. Затова се опитваме да балансираме ситуацията, подпомагайки светлата страна на нещата.
- Кои са темите и идеите, които съвременното арт кино би трябвало да представя - като знаем, че изкуството има силно влияние и въздействие върху хората? А в този смисъл творците носят и голяма отговорност.

- Да, разбира се. Когато си голяма звезда, като някои американски и европейски кинотворци, имаш огромна отговорност. Винаги съм се възхищавал например на Стивън Спилбърг - той не е просто разказвач, но и никога не злоупотребява със своята власт, за да излъчва неморални послания или да събужда страх - което само по себе си също е грях.
- Идеята, нейното разработване и художествено претворяване е най-важното нещо за един филм. Но без добро финансиране може ли да се направи добър филм?
- Финансирането не е решаващ фактор, защото един филм може да бъде направен дори с мобилен телефон и с малко приятели. Разбира се, ако искаш филмът да има добра визия и ако имаш история, която си заслужава, тогава това струва много пари. Но не е от най-съществено значение - снимал съм филм, който струва 40 000 евро, четирима приятели се събрахме и го заснехме. И това, което беше най-важното, беше историята. Смятам, че повечето от нашите и от европейските филми страдат от недостатъчно добре развити истории. В САЩ, които са една филмова Мека, защото се правят толкова много филми, са капиталисти и всеки долар трябва да бъде внимателно преценен, преди да бъде похарчен. Те развиват своето производство по всякакъв начин, защото всеки ден, който се плаща на хората да работят, ще бъде отразен в продукцията. Докато в Европа мисля, че заснемаме почти същото, което е написано. Затова и филмите страдат, а после и публиката.
- Киното е най-масовото и най-популярното изкуство, обичано от много хора. Но в днешно време, когато чрез технологиите и интернет то влиза в нашите компютри и лаптопи, дори в джоба ни - със съвременните телефони, чехите запазиха ли традицията да ходят на кино?

- Не, ние сме в същата ситуация като вас. Преди КОВИД това не беше голям проблем, но пандемията напълно промени пейзажа. Хората свикнаха да си стоят в къщи, купиха си по-големи телевизори, стрийминг платформите се разраснаха, забогатяха и произвеждат колосално количество съдържание, както те го наричат, буквално наводниха пазара. В киносалона интересното е, че се срещате с други хора и макар да не ги познавате, се създава усещане за общност - седите заедно и всички се смеете на едни и същи моменти, това е едно психологическо социално събитие. И това е здравословно, защото ние сме обществени същества. Сега, когато вече не ходим на кино, а гледаме филмите сами в къщи, не би било чак такъв проблем, ако гледаме едни и същи неща и имаме възможност да ги обсъждаме следващия ден в работата или с приятели. Но в днешно време хората не гледат едни и същи неща - ако Ви споделя, че съм гледал невероятен сериал в една платформа, а Вие сте гледали нещо друго интересно, тогава за какво ще си говорим... Ако си спомняте, на първа среща хората обикновено си говорят каква музика слушат, какви филми гледат, какви книги четат, а вече е много трудно да намират общи теми за разговор, за да могат да проверят дали имат еднакви интереси и вкусове. Това е процес и съм любопитен докъде ще стигне... Със сигурност киното такова, каквото го познаваме, няма да се завърне. Но се радвам, че моят живот премина в правене на филми по стария начин и беше много забавно. И трябва да съм благодарен за това.
- Кое прави филмите от държави като нашите - България и Чехия, които са създадени на уникални езици и на базата на своеобразна култура и народопсихология, да бъдат разбираеми и интересни за чуждестранна публика?
- Разбрахме това чрез филма "Коля", който пътуваше доста. Той разглежда тема, която не е важна за много страни, не засяга особено хората в Колумбия например, или в Щатите, или в Индия. Но те го гледаха, защото има някои общочовешки качества, описва определени ситуации, в които всеки може да си представи себе си. И в същото време филмът е заснет в среда, която изглежда екзотична за тях, различна. Като Джеймс Бонд, когато отива на Хаваите например, много ни е приятно да видим Хаваите. Но и хората на Хаваите биха се вълнували да видят как живеем ние в Чехия или вие в България, ако историята им позволява да се свържат емоционално.
- Филмът "Коля" Ви донесе "Оскар" през 1997 г. Към днешна дата има ли според Вас промяна в критериите и подходите при избора на филми за тази награда?
- Не ми се говори на тази тема, защото съм член на Американската филмова академия, но в последните две години се отказах от правото си да гласувам, така че не бих искал да критикувам академията. Но не съм особено щастлив от начина, по който политиката навлезе в изкуството и влияе върху решенията на качествено ниво.
- Но предполагам, че като човек, отдаден на киното, гледате филмите.
- Гледам филмите, но не се интересувам кой печели наградите.
- Имахте ли тази година свой фаворит сред номинираните?
- Много ми хареса новият филм на Алехандро Гонзалес Иняриту "Бардо". Интересен ми беше "Всичко навсякъде наведнъж", който спечели, защото това е тема, която ме вълнува. Моят нов филм също по някакъв начин се развива в различни реалности. Но "Всичко навсякъде наведнъж" е доста странен и твърде труден за гледане, в същото време е простичък по отношение на своите послания, за мен той е най-вече забавление. Доста е далеч от "Форест Гъмп"...
- Вие сте в България за трети път. Имате наситена програма, срещи с колеги, с фестивалната публика... Какви са Вашите впечатления?
- Това, което винаги ме прави щастлив - че кината са пълни и хората се вълнуват. Докато хората се вълнуват, има надежда, че обществото е живо.