Вятърът на промяната издуха земеделието
/ брой: 45
В началото на ХХI век някои експерти прогнозираха, че през 2025 г. земеделието ни може да живне и да надхвърли равнището на производство от... довоенните 1934-1939 г.! Десет години по-късно "живването" май все повече се отдалечава и се превръща в химера, в нещо, граничещо с екзотиката.
Втората световна война продължава 6 години. В първата следвоенна година - 1946-а, у нас са се обработвали 49 750 000 дка земя. Така наречените "демократични промени" вече прехвърлиха 20 години. По данни на Селскостопанската академия днес от върнатите над 46 млн. дка ниви се обработват не повече от 34 млн., т.е. поне 12 млн. дка пустеят, обрасли са с бурен и достигнали човешки бой магарешки бодили. Но това не е цялата истина. Защото през 1989 г. демократите заварват 61 669 000 дка обработваема земя. Което ще рече, че вятърът на промяната у нас се оказва по-страшен от световна война.
Доказателства за това, колкото щеш. През 1939 г. в България е имало 537 000 крави, 743 000 свине, 9 млн. овце. Не е имало официална статистика за птиците, но се предполага, че са били около 25 млн. Тогава от една крава са се получавали средно по 450 л мляко, а от една кокошка - 73 яйца. През 1988 г. кравите са 646 000, а всяка е давала средно по 3346 л мляко годишно (колкото 7 "довоенни" крави). Птиците са гонели 40 млн., като кокошките са снасяли по 168 яйца. Малко над 4 млн. са били свинете, малко над 9,5 млн. - овцете. През 1998 г., или 10 години след "промяната", кравите са 380 000, което е по-малко дори от 1939 г. Останаха 2,5 пъти по-малко свине и 3,5 пъти по-малко птици, отколкото през 1988 г. Овцете се "свиха" три пъти в сравнение с 1939 г.! През 2001 г. и свинете останаха 800 000, горе-долу толкова, колкото през 1939 г.
Дотам ни доведе бягството на държавата от аграрния сектор и раздробяването му "в реални граници" под предлог, че така е по света. Точно там някъде - през 1998-2000 г., тогавашният премиер Иван Костов възторжено обясняваше как ще залеем Европа с български несубсидирани череши. Дали Командира още сънува тия череши? И изобщо спомня ли си вкуса на българската череша? Щото ние определено го забравихме.