Вуковар против кирилицата

Вуковар (на хърватски: Vukovar) е град в Източна Хърватска, област Западна Славония, център на Вуковарско-Сремската жупания. Вуковар е най-голямото речно пристанище в страната, разположено при вливането на река Вука в река Дунав. Населението на града е 30 126 души (според преброяване от 2001 г.), а на цялата община - 31 670.
    До 1991 година градът е почти неизвестен в световен мащаб, но след продължилата 87 дни битка за неговото превземане от части на Югославската народна армия и сръбски паравоенни формирования от началото на август до средата на ноември с.г. Вуковар става символ на хърватската съпротива във войната за отделянето на Хърватска от бивша Югославия. Няколко седмици след сражението се обявява примирие.
Вуковар остава в сръбски ръце до 1998 г., когато се връща по мирен път на Хърватска. Оттогава градът е почти възстановен, но има само половината от предвоенното си население и много сгради още носят следи от сражението. Двете основни етнически групи във Вуковар остават дълбоко разделени и градът не е възвърнал предишния си разцвет. Сърбите живеят основно в квартал Борово и няколко села около града.
    От около две седмици Вуковар стана отново място на внимание, след като правителството на Хърватска прие решение в града кирилицата да бъде въведена като служебна азбука. Според хърватските закони, малцинствата могат да използват майчиния си език като официален в регионите, където представляват над една трета от населението. А Вуковар е такъв град, сочат данните от преброяването.
    Протестът започва символично в центъра на града точно в 12,05 ч. - времето, когато първата сръбска ракета пада в града през август 1991 година. Организаторите се обединяват в сдружението "Щаб за отбрана на хърватски Вуковар", а протестът е с мото: "За хърватски Вуковар - не на кирилицата". Заедно с гражданите на Вуковар в протеста са се включили и многобройни граждани от всички краища на Хърватска, неправителствени организации, Съюзът на хърватските военноинвалиди, Съюзът на защитниците на Вуковар, бивши военнопленници, деца на загиналите във войната и други. Към правителството на Хърватска и парламента на страната е изпратена декларация с искането Вуковар да бъде изключен от разпоредбите на Закона за националните малцинства и да се въведе мораториум върху въвеждането на двуезичност във Вуковар за следващите 50 години.
Председателят на най-голямата сръбска партия в Хърватска - Независимата сръбска демократическа партия, Милорад Пуповац, е заявил, че подобни протести в никакъв случай не спомагат за подобряването на международния имидж на Хърватска, която на 1 юли 2013 г. трябва да стане държава членка на Европейския съюз.
    Бившият хърватски президент Степан (Стипе) Месич също смята, че Хърватска трябва да приложи в пълен обем законите за права на малцинствата в страната, въз основа на които като служебни във Вуковар трябва да бъдат въведени сръбски език и кирилицата.
- Никой във Вуковар не се е борил против кирилицата, а против агресията на ЮНА и паравоенните формирования, но дори в ЮНА латиницата е била служебна азбука - заявява Месич. - Хърватска е правова държава и е нормално да прилага законите си. Въвеждането на двуезичност няма връзка с настоящето правителство, тъй като законът за това е приет преди 11 години и проблемът понастоящем излишно се политизира.
Премиерът на Хърватска Зоран Миланович също застава твърдо зад законовото решение да се въведе кирилицата - "Социалдемократическата партия е политическа сила, която преди повече от 20 години е решила да защитава правата на малцинствата. Ние сме партия на всички хърватски граждани, независимо от етническия им произход, и затова трябва да уважаваме техните права. Хърватска не се е сражавала против кирилицата, а против агресора", е заявил Миланович във Вараждин.
Проблемът със сръбското малцинство в Хърватска не е от вчера. Неговите корени са още от Втората световна война и проблемът продължава през време на Гражданската война в страната през периода 1990-1995 г., та до наши дни. Безспорен е фактът, че сръбското малцинство в Хърватска определено има проблеми с осъществяването на правата си - завръщане на бежанците, връщане на имуществото, възстановяване на разрушените къщи, използването на сръбски език и други. Подобни проблеми нямат други малцинства в страната - унгарците в Северна Хърватска, италианското малцинство в Истра и други.
Същевременно обаче с приближаването на датата за членство на Загреб в ЕС тези проблеми под натиска на Брюксел започват да се решават с почти мълниеносна бързина. Дано обаче този процес не се развива само на площадите и в медиите, а и с реални действия на хърватските власти.

Излиза ли кирилицата от мода на Балканите? Парадоксът е в това, че кирилицата, която беше символ за етническата идентичност на хърватите, все по-рядко се използва както в самата Сърбия, така и в другите страни от бивша Югославия. Ето какво е положението:

Сърбия

В Сърбия кирилицата се ползва вече близо хиляда години. Сегашният й вариант обаче, вуковицата (наречена в чест на създателя й Вук Караджич), няма и два века, а първото споменаване за нея в конституцията се появява едва през 1992-ра. Вуковицата обаче е само разновидност на кирилицата и традицията за използването й в Сърбия не е прекъсвана. В същото време латинската азбука, гаевицата (създадена от Людевит Гай), започва широко да се използва едва в началото на ХХ век и няма официален статут.
Междувременно, отбелязва Лента.ру, в живота популярността на тези две форми на писменост с времето претърпява значителни промени: броят на привържениците на вуковицата намалява, а на гаевицата - расте. Разбира се, на официално ниво кирилицата е предпочитана: именно тя се използва в цялата правителствена, законодателна и съдебна документация (въпреки че на сайтовете на органите на властта може да се избере и латиница).
На партийно ниво обаче се вижда съществена разлика. Двата големи участника в управляващата коалиция, смятаща се за проруска - Сръбската прогресивна и Социалистическата партия - използват на сайтовете си кирилицата. Тя се използва и от основната опозиционна сила - Демократическата партия. Най-радикалните "западняци" - Либерал-демократическата и Социалдемократическата партии - изобщо не използват вуковицата.
Чувствително предпочитане на латиницата се наблюдава в медиите в Сърбия: сред най-големите издания латиницата е предпочитана от "Danas", "Blic", "Alo!", "24 sata", b92, "Kurir". На кирилица пишат само "Политика" и "Спортски журнал".
Изводите на експертите са, че традиционната кирилица ползват представителите на консервативните политически сили, а също така по-възрастното поколение. Латиницата пък се предпочита от привържениците на западния път на развитие и младежта. Мненията на специалистите обаче за това, какво ще се случва по-нататък, се разминават. Едните твърдят, че глобализацията ще вземе своето и кирилицата най-вероятно ще прекрати съществуването си в Сърбия. Другите пък смятат, че е рано да се погребва кирилицата и след като е оцеляла хиляда години, тя ще успее да преживее и днешните трудни времена.

Черна гора

В съседна Черна гора положението с кирилицата е още по-сложно, отколкото в Сърбия. До 2007 г., когато в конституцията на получилата независимост Черна гора бяха направени промени, за официален се смяташе сръбският език с иекавска норма на произношение. През 2004 г. в региона започна кампания за обявяване на местния диалект за отделен черногорски език. Междувременно властите обещаха да предоставят официален статут на езиците на всички местни малцинства. В тази посока бе направена и първата стъпка - беше отменено задължителното преподаване в училищата на сръбския и вместо него се преподаваше "роден език" (т.е. всеки местен).
През 2006-а Черна гора обяви независимост и властите спазиха обещанието си: освен черногорския за официални езици бяха обявени сръбският, босненският, хърватският и албанският. Три години по-късно обаче от училищната програма изчезна "родният език", който беше заменен от черногорския. Заради протестите и натиска от страна на Брюксел властите се принудиха да обещаят да върнат езиците на малцинствата.
Цялото това объркване засегна неприятно кирилицата. Формално тя има същото право на съществуване, както и в Сърбия. Всъщност обаче черногорските власти се опитваха всячески да ограничат използването на кирилицата. И тенденцията не само се запазва, но и се засилва. Сайтът на черногорското правителство предлага именно латиница, сайтът на парламента - Скупщината - изобщо не ползва кирилица, а военните ги накараха да преминат на латиница със заповед.

Босна и Херцеговина

Най-малко конфликтна е ситуацията в Босна и Херцеговина. Конституцията на тази държава е най-либерална по отношение на езиците: за официални се смятат босненският, хърватският и сръбският. И латиницата, и кирилицата имат официален статут. Местните власти се стремят да спазват паритет и официалната информация се подава и на трите езика.


Близо 20 000 демонстранти протестираха в хърватския град Вуковар срещу решението на властите да въведат в града кирилицата, използвана от сърбите, успоредно с латиницата, на която пишат хърватите


Ветераните поискаха мораториум за период от 50 г. за използването на кирилицата във Вуковар


Пътен знак в Зренянин, Сърбия. Надписът е на сръбски език (версии на кирилица и латиница), а също така на разпространените във Воеводина унгарски, словашки и румънски езици


Знак на автобусна спирка в Улцин, Черна гора. Надписът е на сръбски, албански и английски


Паметна плоча в Сараево, Босна и Херцеговина, от началото на ХХ век. Надписът е на кирилица, латиница, а също така на използвания по това време арабски