Всичко се плаща и се връща

Отиде си един месец, който вероятно от мнозина ще бъде запомнен като месеца на СРС-тата. Времето ще покаже дали и годината ще получи тази характеристика, но до изборите вероятно ще се продължи с "брането" на флашки, касетки и микрофони. Стенограмата Първанов-Дянков от м.г. вече е сенчица на фона на бирата, която се разлива от разговорите между "Бойко и другите". Автентични или шумящи, тези флашки трябва да влязат в учебниците по политология, за да са наясно бъдещите ни политици с диплома как се управлява държава без аналогия в света.
Едва следновогодишно изтрезнял, пред народните очи бе разигран спектакъл, в който главните герои се замерваха с флашки, съдържанието на които бе от скандално по-скандално. Впрочем думичката "скандал" просто се изтърка от употреба. Скандал след скандал, като в някаква сапунка, просто защото вече сме забравили в кой неин епизод Мишо се е обадил на Бойко... Или обратното беше? Или защото вече забравихме колко последно бяха имотите на не един или двама физкултурници? Или защото вече забравихме за онези скандални кадри от хеликоптерите на властта? Или вече сме забравили за Мишел, но не Обама, а нашата - от България? Скандално ще е, ако всяка втора новина не е скандална.
Какво всъщност стана през януари - бирата ни отне хляба и зрелищата, с които основно ни затрупваше властта. Просто защото бирата вече излиза по-евтино. Хлябът е скъп и е крайно време да си го ядат онези, за чиито хранилки, съзнателно или несъзнателно, го произвежда родната индустрия. Или както по-точно писа наскоро един всекидневник - за прасетата.
"- Ало, ще се видим после, после ще говорим, че т'ва не е за по телефона"!
 "- Дооооооообре!"
Това са изрази, с които свикнахме и които -къде на шега, къде сериозно - започнахме да употребяваме всекидневно. И заради подслушванията сега големите губещи най-вероятно ще са мобилните оператори, защото, както се беше обърнал един син депутат към Бойко Борисов, по GSM-a трябва да се обаждаме, само за да се поздравяваме за рожден ден.    
През последния месец политическите дебати бяха заменени с игра на флашки и картончета. А и нали е криза - пари за пенсии и заплати няма да видим и затова няма как политиците ни да се замерват с цифри и елки. Затова флашките имат думата. Но, за Бога, намерете най-напред колата на Яне! Този народен трибун проплакал, че е на път да се откаже от политиката, няма да гадая защо и заради кого. Всеки ден им чуваме имената. Те пък чуват нас! (Здравей, ДАНС!)           
Но не подслушванията, и не бедността, и никой не може да ни е виновен, че в крайна сметка на улицата излязоха хората само в страни като Тунис, Египет, Алжир и Йемен. Народът или спи зимен сън, или е в изкуствена кома. Само веднъж на 4 години го събуждат, вдигат го на крака и го засилват към урните. Това е напълно достатъчно за онези, които имат интерес да го крадат, унижават и подслушват. А после, след като го накарат да си избере същата участ, пак е време "избраните" да го стегнат в колани и системи! Всичко обаче се плаща! И всичко рано или късно се връща!