Всичките съкровища на Тракия

Александра Сопова


Златните венци, посудата, оръжието, керамиката и множеството разяснителни материали са наистина впечатляващи. Експозицията се провежда под егидата на Министерствата на културата на Руската Федерация и на България.
Всички експонати са от Националния исторически музей в София, от регионални музеи и частни колекции в България. Тук могат да се видят паметници на археологията датиращи от VІІІ в. преди н.е. до ІІІ в. от н.е.: Рогозенското съкровище, Панагюрското съкровище, сервизът на Аполон, съкровището от Борово, съкровището от Летница. Много от 317-те експоната за първи път напускат границите на България.
Всеки тракийски цар погребвал със себе си и съкровище, при всяко погребение на знатна личност също се слагали и съкровища. Със златото от Панагюрското съкровище например е можело да се издържа армия от 500 наемници. И макар че по това време келтите са били на границата на Тракия, царят не претопил златото, а го закопал, защото в неговите очи сакралната стойност на съкровището била по-висока – била доказателство за неговата власт. През 1949 г. съкровището било открито от трима братя, копаещи глина за производството на тухли. То се състои от девет златни предмета с общо тегло от 6 кг. За съжаление много могили на герои и много царски съкровища са били разграбени векове преди да се появят учените.
Денис Журавльов, уредник на античната колекция в Държавния исторически музей, отбеляза в разговора си с нас, че изложбата дава на руския посетител пълна представа за тракийската цивилизация – основно, разбира се, за знатните тракийци, в какво са вярвали, как са воювали и пирували. Тракийците са нямали писменост и, това е важно, откритите предмети се „потвърждават” с техните изображения върху други такива: рисунките с воините по съдовете и техните доспехи се намират в съседните витрини.
Именно паралелите между културите на скитите и траките винаги са служели за основа на сътрудничеството между българските и руските археолози, отношенията между които по времето на Съветския съюз са били оживени, но след това угаснали и сега се възобновяват.
- През последните 20 години не ни беше леко, контактите с Русия вече не са същите. Но аз се надявам, че тази изложба отново ще ги оживи, - каза професор Иван Маразов, член на фонд „Тракия”, професор в Нов български университет, - Представените предмети би трябвало да предизвикат интереса на руските колеги. Разполагаме с огромна база за сравнение на скитите и траките, много скитски предмети са открити в Тракия, тракийците са обитавали скитските земи, разменяли са си дарове в периода V-ІV век преди н.е.
Водихме разговори с колегите от Националния исторически музей в София, че е време да си сътрудничим също така плодотворно, както преди 20 години, - каза Денис Журавльов - имаме едно общо Черно море, макар че живеем на различните му брегове;нашите скитски племена са имали тесни контакти с тракийските - те имат твърде много общи неща в културата си и в изобилието от злато. Нашият Руски национален исторически музей води преговори за сключването на цял цикъл съвместни проекти и с българските музеи, с Българската академия на науките, със специалистите от фонда "Тракия" и с частния музей на Васил Божков.
- Ние разкриваме заедно нова магистърска програма "Цивилизацията на Евразия". От българска страна в нея ще вземе участие Нов български университет, където аз работя, а от руска - Руският държавен хуманитарен университет - каза професор Иван Маразов.
Въпреки че златните тракийски съкровища се откриват много по-често в България, отколкото в Гърция или в Турция, при изучаването на представените тук паметници е необходимо сътрудничеството не само на българските и руските, но и на гръцките учени.
За тази изложба е издаден много хубав каталог, предназначен за руските читатели. По-рано такива издания на руски език за историята на древна България не е имало - каза Денис Журавльов.
Изложбата ще продължи до 30 ноември.