Всички ще търпим

Господ дава, но в кошара не вкарва. Този израз е напълно валиден за политиката на властта спрямо ДДС. Защото Европа дори препоръчва с цел стимулиране на потреблението и за облекчаване на бюджета на най-бедните страни диференцирани ставки на ДДС за някои групи стоки. Управляващите от години се измъкват от темата с обяснения за липсата на капацитет в данъчната администрация, за краткосрочни ефекти, бюджетни загуби и т. н. И даже се опитват да ни внушават, че ДДС у нас (20 на сто с едно-две изключения) е сред най-ниските в ЕС, което въобще не е вярно.

За последно БСП предложи миналата година намаляване на ДДС върху хляба до 5%, след като цените на насъщния тръгнаха нагоре, което принципно започва да влачи към поскъпване всички храни от първа необходимост. Властта обаче отряза тази възможност. Впрочем намаляването на ДДС върху хляба е най-логичната стъпка - това е единствената храна, суровината за която е изцяло родно производство. А за голяма част от българите е и основното на трапезата. Нищо, че НСИ отчита 3,7% инфлация, поскъпването на основните потребителски стоки е много по-голямо. Това, че цените на луксозните яхти например не са мръднали, не грее онзи, дето се чуди как да изхрани семейството си. За него обедняването е много по-голямо от това, с което го облъчват от НСИ-то. Да не би гърците да са по-тъпи, че намалиха ДДС на всички основни храни, а румънците смъкнаха на 5% косвения данък за традиционните и биохраните.

И макар че темата отново се завъртя в последните дни (идеята на Пеевски, без реално да е депозирана в НС, за по-нисък ДДС за хляба, лекарствата и книгите). Ясно е, че властта няма ни най-малко намерение да пипа данъка. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова взе да шикалкави, че всяка промяна на данък не бива да се прави на парче, а само след цялостен анализ на данъчната система... А щом Менда не дава, всички ще търпим.