Тристранна среща за мир - отново без Европа

Два дни на тристранна среща за преговори за мир в Украйна в столицата на ОАЕ Абу Даби. На масата седят руската и украинската делегация и американските посредници. Това са трите действащи лица в едно от най-важните и дългоочаквани събития не само тази година, а през последните няколко. Силно впечатление прави отсъствието на Европейския съюз, макар представители от Франция, Германия, Италия и дори Великобритания (която се опитва отново да стане член на ЕС) да заминаха, напълно убедени, че ще бъдат допуснати. Да не забравяме и високопарните думи на френския външен министър Жан-Ноел Баро, че Европа ще участва в преговорите, въпреки предупрежденията на Москва... Ако зависеше от Киев, това навярно щеше да стане. Дори в последния момент от Вашингтон се опитаха да убедят Москва да се смили над хората, пропътували толкова километри, за да слушат (по-малко) и се намесват (повече) в обсъждането на мирния процес. 
Ясно е защо Украйна настояваше и за европейско присъствие - все пак те са основните спонсори и поне от кумова срама, трябва да им се засвидетелства уважение, пък не се знае още колко дълго ще е на хранилката им. Пък и те нахъсват, както може да го прави само някой, заложил много пари за теб и не ти дава да се предадеш до самия край, макар и да си обречен.

Американците също нямаха нищо против Европа да присъства, вероятно, за да й напомнят при всеки сгоден случай, че тя сама не би се "уредила", а всичко е благодарение на тях. Но Русия реши да й спести този срам, нанасяйки й друг. "Не" означава "не". Точка. Като са искали да се разходят до Абу Даби за сметка на данъкоплатците си, това си е техен проблем. Още от самото начало правилата бяха ясно определени, а Кремъл досега не е показвал, че е склонен на изключения и да прави компромиси. 
Дори в социалните мрежи се появи следния виц, според който няколко човека се изреждат при президента Владимир Путин и му казват колко силно европейците искат да влязат в залата за преговори, а той пита: "И защо? За да кажат, че с Русия никога не биха седнали на една маса ли?" И така, мантрата, която толкова дълго повтаряха всички в ЕС, изведнъж се спусна като дамоклев меч над главите им и ги обрече на изолация - там, в коридора, до кафемашината. Същата изолация, впрочем, която предсказваха на Русия. Но пък за едно са прави - не седят на една маса.
Откакто започна войната в Украйна и откакто начело на Евросъюза застанаха настоящите лидери, Европа започна да затъва - в началото по-бавно, а напоследък все по-бързо. Някой сеща ли се за поне едно важно събитие или проблем, който да е разрешен благодарение на европейците? Те винаги са публика или в най-добрия случай - второстепенни герои, без чието присъствие основното действие едва ли би било по-различно.
Единствената им утеха са думите на ръководителя на украинскатa делегация Рустем Умеров: "Започваме втория ден на преговори. След това ние ще имаме среща с нашите европейски партньори". След това. След дъжд качулка. При свършен факт. Независимо дали положителен или отрицателен. Единствената разлика между нас и тях е, че ние ще научим какво се е случило малко по-късно и сме си останали вкъщи, не сме давали грешни, държавни пари. А с украинците те често се срещат, общуват, сега обаче го правят в Обединените арабски емирства. Сякаш това може да оправдае поредното разхищение на публични средства. Поне да се бяха възползвали да разговарят с руснаците. Но то е под достойнството им. А дори и да не беше, "подобен формат на контакт не е бил планиран, не е бил предвиждан и такъв контакт не се е състоял", посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. И няма и да се състоят.
Утеха за европейските представители са думите на американския посредник Джерард Къшнър, че в бъдеще ЕС ще бъде поканен да участва на подобни срещи. Кога точно - не става ясно, крайно неопределено. Въпреки че след като приключиха преговорите в Абу Даби, стана ясно, че в четвъртък представителите на САЩ ще заминат за Москва, за да поискат Путин да даде своята "благословия" за включването на европейските им колеги в бъдещите мирни преговори за Украйна. Поредното унижение за Европа - да зависят от благосклонността на най-големия им враг. Победа за него. Ако се съгласи, дано това стане по-нататък, когато все пак начело на Евросъюза застанат компетентни хора, истински лидери, а не безумци, които гледат на войната като на театрално представление, за което трябва да плащат за реквизита. Не е смешно, но дотук са се докарали. Никой да не ги възприема сериозно. Но така се получава, когато политици стават случайни хора - без опит, без необходимото образование, но пък със самочувствие... без покритие. Доскоро европейците бяха допускани поне в залата, но днес съвсем ясно им се показва, че те нямат място там. Нищо чудно при някоя от следващите срещи падението да бъде още по-голямо и да се отнасят с тях като със стажанти в големи фирми и да ги карат да сервират кафе.