04 Юли 2020събота05:34 ч.

Ивайло Калфин:

Всички приказки на ГЕРБ за повече пари от ЕС се изпариха

За първи път в 60-годишната си история съюзът е на път да намали, вместо да увеличи, бюджета си, признава евродепутатът

/ брой: 279

автор:Валентин Георгиев

visibility 1422

Цитати:
"Европейската администрация е съизмерима с кметството в Париж и е по-малка от българската"
"България не поставя като приоритет разходите за конкурентоспособност, обучение, наука"

- Г-н Калфин, срещата на върха за бюджета на ЕС до 2020 г. завърши с провал, а надеждите за компромис останаха за януари догодина. Бихте ли очертали кои са основните препъникамъни?
- Факт е, че между страните-членки все още има дълбоки различия. Част от тях са свързани с размера на бюджета. Последният вариант на президента на съвета г-н Ван Ромпой беше за 80 милиарда евро съкращения в сравнение с първоначалното предложение. Този вариант се отхвърля от някои страни, които го смятат за твърде драстичен, докато други настояват за още по-голямо свиване на общите разходи. За съжаление гласовете на последните се чуват по-силно, докато страни като България, които би трябвало да се противопоставят на намаляването на бюджета, се чуват все по-слабо.
Проблеми има още и по определянето на размера на отстъпките от вноските си, т.нар. рабати, каквито имат Великобритания, Швеция, Холандия, Германия, Австрия. Тези отстъпки се поемат от останалите членки и някои от тях не са съгласни да има два стандарта за плащанията.
Няма съгласие и по структурата на бюджета. Споровете засягат всичките му части, но най-вече политиките за конкурентоспособност и за младежка мобилност, където предложенията за съкращения са най-чувствителни.
- Според вас възможно ли е постигането на споразумение, коя страна от какво би могла да се откаже, за да смекчи позицията си, и какви варианти виждате, ако това все пак не се случи?
- Дотук преговорите се водят в погрешна посока, към значително намаляване на разходите, запазване на сегашните нива на земеделските плащания и на политиката за сближаване за сметка на разходите за наука, иновации, за стимулиране на икономиката и за външна дейност. Това не е приемливо за Европейския парламент и ако съгласието продължи да се търси в същата посока, това би породило напрежение между страните-членки и парламента.
Ние не искаме просто по-голям бюджет на ЕС. Искаме той да е достатъчен, не заради нас, а за да се върнат парите в страните-членки, където има да се изпълняват политически ангажименти към избирателите, давани тъкмо от премиерите, които сега седят зад масата на преговорите.
- А има ли разделение в позициите между левите и десните партии, или основно то е между богатите държави и по-бедните и задлъжнели страни? Какво всъщност се предлага?
- Разделение между леви и десни няма. Линията минава между страните, които са основни вносители в бюджета, и всички останали. Въпреки че вносителите са по-малко, до момента те успяват да принудят останалите да се съгласят на чувствителното орязване на разходите. За първи път в 60-годишната си история ЕС е на път да намали, вместо да увеличи, бюджета си. При това - въпреки че съюзът продължава да се разширява и че има много нови задължения, които дойдоха след приемането на Лисабонския договор в края на 2009 г.
- При положение, че ни очаква замразяване или орязване на общия размер на бюджета, какво може да очаква България? Кой е оптималният вариант за нас? Какви са лошите сценарии?
- Средствата, които България ще получи, са приблизително същите, каквито имахме досега. Това, което получаваме в момента, беше договорено от нас през 2006 г., непосредствено преди влизането ни в ЕС, и то възлиза на 11,113 милиарда евро. За съжаление няма капацитет да се усвоят дори тези средства.
Най-важно през следващия период за нас е да се подобрят възможностите на страната да харчи, при това ефективно, наличните средства. Без селскостопанските плащания, ние сега имаме около 1 млрд. евро годишно, но не можем да ги усвоим. Миналата година сме получили 530 милиона, а тази година ще ни бъдат изплатени около 700 млн. евро. Т.е. даже когато работим на пълни обороти, не можем да достигнем и средните годишни норми. А ние трябва да харчим сега доста над 1 млрд. годишно, за да не загубим средства.
Лошите сценарии за България свързвам с още по-голямо орязване на бюджета, както и с въвеждането на допълнителни условия за използването на европейските средства. Сред тези условия е т.нар. макроикономическа условност - комплекс от 8 мерки, чието неизпълнение ще се санкционира с отнемане или спиране на фондове. Едно от изискванията - за баланса по текущата сметка, например би ни поставило да избираме между фондовете и съживяването на икономиката. Звучи абсурдно, но постановката е такава, че ако икономиката се върне към растеж, правителството ще трябва да избира между насърчаване на инвестициите за по-бърз растеж, което е свързано с трупане на дефицит по текущата сметка, и загуба на европейски средства. Или запазване на финансирането на ЕС, за сметка на потискане на инвестициите, за да се поддържа балансът по текущата сметка. Абсурдно!
- Успя ли България да защити някакви позиции и претенции пред Брюксел? Как бихте коментирали например тезата на управляващите, че отпускането на средствата трябва да е обвързано със строгата финансова дисциплина, която България стриктно следва?
- Трудно е да се каже каква е позицията на България - тя не беше обсъдена в парламента, нито беше представена публично. Ако са честни с гражданите, ГЕРБ трябва да признаят, че всички приказки, че ще увеличат средствата на 17-18 милиарда евро, че ние като най-бедна държава ще вземем много средства, се изпариха.
Компенсациите за малките блокове на "Козлодуй" са недостатъчни. От 880-те млн., които ще похарчим за извеждането им от експлоатация до 2020 г., последно ни предлагат 260 млн. Говореше се, че ще се борим за изравняване на земеделските плащания с тези в останалите страни - това няма да се случи. Борехме се срещу ограничаването на плащанията по кохезионната политика, но последното предложение предвижда таваните да се свалят дори още по-ниско, т.е. положението се влошава. Основните цели не са изпълнени и ще се задоволим със средства, подобни на тези, договорени във времена, когато още дори не бяхме член на ЕС.
- Трябва ли според вас да бъдат съкратени разходите за институциите на ЕС? Знаете, че свиването на административните разходи е класически подход в кризата, въпреки че на практика трудно се получава.
- В условията на криза е неизбежно да се съкращават административните разходи и това ще бъде направено и в европейските институции. Обаче популизъм са приказките, че от това биха се освободили значителни средства в бюджета. Само 6% от него отива за администрация, 94% се връщат в страните-членки чрез еврофондовете. Мит е, че европейската администрация е огромна. Тя цялата е съизмерима с броя на служителите в кметството на Париж или на това в Бирмингам, и е по-малка от българската.
- Има ли всъщност формулирани цели и ясни приоритети, така че да се отчита и необходимостта Европа да не изостава в конкурентоспособността - вероятно ако те са избистрени, ще е по-лесно да се търси оптималния вариант за бюджет 2014-2020 г. Вашият коментар?
- Точно това е проблемът. Страните-членки, включително България, бранят политиките, от които вземат повече пари, които не задължително "работят" за повече конкурентоспособност. Конкурентоспособността означава жизнени предприятия, иновации, продукция, която да се продава на общия пазар и извън границите на ЕС, енергийна ефективност. Не непременно изливането на пари в бетон или в неособено смислени покупки, например на автобуси за градския транспорт за София или водоноски за пожарната, както предпочитат да харчат у нас. Само мога да съжалявам, че България не поставя като приоритет разходите за конкурентоспособност, обучение, научни изследвания, малки и средни предприятия, които би трябвало да променят типа икономика, който се развива у нас, да я направят модерна.
- Да поразширим малко темата - като че ли разногласията в ЕС и в еврозоната стават все по-дълбоки. Засилват се и различни сепаратистки тенденции, заговори се за Европа на 2, че и на 3 скорости. Докъде може да се стигне, какво е лекарството в случая?
- Много дезинтеграционни процеси текат в момента в Европа както на ниво съюз, така и в страните-членки. В Испания, в Белгия, във Великобритания цели региони търсят отделяне със същите аргументи като тези на централните власти - че биха били по-добре бюджетно и финансово, ако са самостоятелни. Това е илюзия - и на регионално, и на национално равнище. Европа е много по-силна, когато действа заедно, когато има обща координация и общи политики. Ако тя се разпадне на 27 икономики, ЕС ще загуби ролята си на първа икономическа сила в света, 27-те също ще отслабнат. Сепаратистките тенденции наистина се засилват, но те са измамно лесно решение.
За мен лекарството в случая е политиците, включително на национално ниво, да бъдат честни със своите граждани и да поставят европейските проблеми наравно с националните искания. Всеки европеец има полза от ЕС, което не се вижда достатъчно в националните политики.

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 477

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 474

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1071

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ