Всички багри на руския живот
Руският музей днес представлява уникално хранилище на художествени богатства, авторитетен научно-изследователски и културно-просветен център.
/ брой: 295
Валерий Вижутович
Директорът на Руския музей не е бил назначен, а е бил избран на този пост. В разгара на перестройката е било на мода колективът сам да си избира ръководител. Гусев е победил с 60 гласа разлика и от тогава насам е на поста директор.
През тези години Руският музей отбеляза голям ръст във всичко – в числеността на колекцията, количеството ежегодни изложби, размерите на територията си, мащабите на влияние върху културния процес.
1.Край картината на Карл Бролов „Гибелта на Помпей” (1828 г.)
винаги има много хора. Тук се провеждат уроци по история
Помага ли Ви личното запознанство с първите хора на държавата и фактът, че и двамата са от Петербург, да решавате проблемите на Руския музей?
Познавам Медведев в по-малка степен, отколкото Путин. С Владимир Владимирович се познаваме още от времето, когато той работеше в кметството в Петербург. Старая се да не злоупотребявам с това познанство и само в редки случаи се обръщам за помощ. Владимир Владимирович ни оказа съществена подкрепа за реставрацията на Лятната градина. Наскоро той посети Инженерния замък и сам се увери, колко се е променило това място за времето, откакто Руския музей бе взет под опека. Сами разбирате, че проблемите се решават много по-лесно с подръжката на премиера.
2. “Зинаида Серебрякова. Без дрехи”
Отделя ли настоящото правителство по-голямо внимание на изкуството в сравнение с онези времена, когато реформите тепърва започваха?
Не бих казал. В онези много по-трудни за страната времена се отделяше по-голямо внимание на изкуството и културата. Сега хората се интересуват повече от мускули. Навсякъде изникнаха фитнес-салони. Според мен хората някак
си забравят, че именно културата е превърнала стадото животни в човешко общество. Единственото, което днес може да се противопостави на агресията и терора, е културата. Тя, обаче, се премества към сферата на услугите и това е много тревожна тенденция.
3.Картината на Кузма Петров-Водкин „Пролет”
Руският музей днес притежава във фонда си 400 хиляди единици, 16 здания, 130 хиляди квадратни метра изложбена и друг вид площ, 2500 сътрудници... Има ли предел на този ръст?
Това е най-голямата в света колекция руско изкуство. Тя е около четири пъти по-голяма от колекцията на Третяковска галерия. Когато аз започнах работа в Руския музей, неговата колекция беше струпана само в зданието на Михайловския дворец. Там се намираха и изложбата, и фондовете, а сътрудниците буквално нямаше къде да седнат. Затова не можехме да изложим много творби. Задавахме си въпроса: защо ни е да съхраняваме толкова много, ако не можем да го показваме? Музеят започна да нараства като площ в годините на перестройката, когато започнаха да се изваждат от разрухата и запустяването Инженерния замък, Мраморния и Строгановския дворец.
4. Творението на Вера Мухина „Епроновец” (1936 г.)
Съществува комплексен план за реконструкция и развитие на Руския музей. Каква е неговата същност?
Този план беше пресметнат до 2008 година. Той беше изработен още преди Руския музей да получи Инженерния замък и Лятната градина. Сега всички проекти, които са заложени в плана, са удължени до 2015 година.
5.Скулптурата „Къпещата се Венера” на майстор Феодосий Щедрин в Държавния Руски музей
В Руския музей, съгласно названието му, са събрани произведения на националното изкуство. Правилно ли е да го наречем мономузей?
Появата на музей, който да е съсредоточен изключително върху руското национално изкуство, е свързано с историята на Русия. До началото на ХVІІІ в. в Русия няма светско изкуство, защото цялото изкуство се развива единствено в религиозната сфера. Иконата не се е смятала за произведение на изкуството, а за занаятчийски продукт. Едва след победата във войната от 1812 г. руското общество съзрява за въпроса: защо все още няма музей на родната история и изкуство?
Руски художници, руска живопис... Това не напомня ли на естетически изолационизъм?
Не напомня. Ние притежаваме голям раздел „Россика”. В него са събрани произведенията на чуждестранни художници, които са работили в Русия или са й посветили свои творби. В Мраморния дворец са изложени работи от Музея на Людвиг, включително произведения на Пикасо и Лихтенщайн. Музеят на руския ъндерграунд показва руското изкуство в контекста на световното...
Ние трябва сега да открием руското изобразително изкуство за западната публика, за да се преодолее изключително погрешната представа за него като за второстепенно и догонващо европейското изкуство. Руската живопис произлиза от руското иконопиство, така както руската литература - от „Шинел” на Гогол. Рокотов, Левицкий, Боровиковский, Кипренский, Венецианов – всички те са преминали през силна иконописна школа. Иконопиството е огромен пласт от изобразителната култура. Мащабните изложби – „Москва –Рим”, „Москва – Берлин” и т.н. показват, че вече към средата на ХІХ в. руските художници са били на едно ниво с европейските майстори. В Руския музей сега се провеждат ежегодно около 60 изложби и хората имат от какво да избират.
Културата се премества към сферата на услугите и това е много тревожна тенденция.
Руската живопис произлиза изцяло от руската иконопис