Всеки втори българин се страхува за бъдещето на демокрацията

По-голямата част от гражданите на Източна Европа се страхуват за бъдещето на демокрацията в техните страни. Британският в."Гардиън" публикува проучване по повод 30 години от падането на Берлинската стена. От него става ясно, че мнозинството източноевропейци се чувстват днес по-малко в безопасност, отколкото преди 1989 година. Те не се доверяват на управляващите ги правителства и на информацията, разпространявана от медиите, пише "Фокус". В същото време, въпреки опасенията за демокрация в техните страни, гражданите на Източна Европа вярват в силата на гражданското общество.
Между 51% и 61% от анкетираните в България, Чешката република, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия смятат, че демокрацията в техните страни е застрашена. Освен това по-голямата част от респондентите са притеснени за свободата на словото, върховенството на закона и свободата на събранията в техните страни.
Две трети от анкетираните в България, повече от половината в Унгария и Румъния, както и една трета от анкетираните в Полша не вярват в честността и прозрачността на изборите, които се провеждат в страните им.
По-малко от една четвърт от анкетираните над 40 години заявяват, че според тях живеят в ситуация, която е по-малко сигурна спрямо периода преди 1989 г. Нещо повече, мнозинството в България, Румъния и Унгария, както и малко по-малко от половината от анкетираните в Словакия, Полша, Германия и Чешката република, са на мнение, че за хората става по-трудно да живеят живота, който биха искали да имат, независимо от техния произход, етническа принадлежност или сексуалност ориентация.
Но въпреки това по-голямата част от гражданите в страните, в които е проведено проучването, признават, че вярват в силата на гражданското общество.
Според авторите на проучването, заедно с „дълбоката криза на доверието“, резултатите показват „силен дух на несъгласие и готовност за предизвикване на властите“. Това е особено вярно за „поколението Z“, т.е. хората между 23 г. и 37 г.
„Те са достигнали пълнолетие в ерата след рецесията и имат забележителна способност за ефективно мобилизиране и ориентация в информационната среда. Те са самоуверени, чувстват, че могат да повлияят за мащабни промени и демонстрират широко признание за социална справедливост“, отбелязват авторите на проучването. В същото време авторите определят за основен „двигател на положителната промяна “ младите жени, които са способни на състрадание и са по-толерантни от мъжете, пише "Гардиън".